Само преди десет дни Христомир Христов за пореден път доказа, че е №1 в европейския културизъм. На шампионата на стария континент в София почетният гражданин на Лясковец победи не само в категорията си до 80 килограма, но и в отворената категория.
Именно в нея шампионът се наложи над далеч по- едри и тежки мъже, показвайки че в бодибилдинга красотата не е в ръста и килограмите, а в симетрията. За успеха си той получи чек от 50 000 лева лично от премиера Бойко Борисов.
С Христомир Христов разговаряме в магазина му във Велико Търново, където продава хранителни добавки и уреди за тренировки.
- Христомире, какво се крие зад европейските титли и чекът от 50 000 лева?
- Постоянство и силна воля.
- Какво оценяват в момента съдиите? С какво ги спечели на Европейското първенство?
- Симетрия, качество на мускула, релеф. Не толкова мускулната маса, колкото симетрията, сепарацията. Това се гледа на международните турнири, а и у нас вече също. Преди време тук беше, като си по- голям значи си първи.
- Това означава ли, че се стремиш да извайваш мускулатурата, а не само да трупаш маса?
- Ние сме като едни скулптури, но не с длето и чук, а с щанга и дъмпели. Когато забележиш, че една мускулна група ти изостава се стремиш да работиш върху нея, за да се запази симетрията.
- Как преминава един твой ден по време на подготовка?
- Сутрин ставам и отивам на кардиотренирвка. Това ще рече, стълбички на стадиона, велоергометър или степър в залата в продължение на 30 минути. След това се прибирам, закусвам и на работа в магазина. От 14 часа започва силовата ми тренировка, която според мускулната група трае от час и половина до два часа. Имам основно хранене, включващо месо и броколи и пак в магазина до 19 часа, когато се прибирам при семейството си.
- Колко тона желязо прехвърляш на една тренировка?
- Много. Само за краката хвърлям 10 тона. Сигурно 40 килограма ги мятам на една тренировка.
- Как успяваш да се предпазиш от травми?
- Първо не слагам тежест за максимум, а с повторения щадя ставите. Слагам налакътници, стягам с бинтове, с колани. И максимално съсредоточено, защото най- малкото разсейване може да докара до прищипване на и т.н. Пазя се, никой не е застрахован. Може да стане беля някой път, но дай Боже да не става.
- Какво съветваш младите момчета в залата?
- Да внимават, да не гледат батковците с какви килограми работят, защото те работят от години. Да не бързат. Мускулите стават бавно, с постоянство и яка храна.
- Какво включва менюто?
- Месо и яйца- те изграждат мускулната маса и на тях наблягаме. Ям около килограм месо и петнайсетина яйца на ден. Месото зависи- пилешко, заешко, телешко, риба. Свинско си позволявам, но чисто примерно бон филе. И много вода 9- 10 литра на ден.
- Сега много хора си казват „Христомир спечели голямата премия от 50 бона", но малцина знаят колко пари си вложил до сега в подготовката си?
- Ако искат да смятат. От 2003 г. на сам по две подготовки на година на всяка по 8000 лева. За другите шест месеца наполовина. Сигурно 4- 5 пъти съм изял по толкова пари.
- Явно много обичаш културизма, щом влагаш такива средства?
- Правя това което ми доставя удоволствие. Смятам, че съм намерил правилния път и продължавам.
- Започнал си с борба в Лясковец. Защо избра културизъм?
- Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, филмите „Рамбо", „Командо", Стив Рийс с „Херкулес". Просто ми харесаха физиките им.
- Като си спомняш началото усмихваш ли се. Наивен ли си бил тогава?
- Да, като всяко момче на тази възраст. Те и сега са наивни, мислят си че бързо става. Помня, че четох статия на Лу Ферина, също отлет и актьор, който признаваше, че му изостанала горната част на гърдите и за 9 месеца горе долу я пооправил. А, аз си викам- „Пфуу аз за девет месеца ще стана много як". Сега ако за девет месеца пооправиш нещо във фигурата си трябва да се радваш. Търпение трябва, време. Примерно едно двайсетгодишно момче дори да прави всичко, както аз го правя и да има същите генни заложби, защото то и ген трябва, пак няма да изглежда като мен. За това трябва време. Да се обработи мускула и да придобие качество.
- Трябват и уреди. Спомняш ли си ти с какво започна?
- Еее, в мазите, нямаше зали. Една щанга, гирички и пудовки и в мазите. През 2002 г. откриха зала в Лясковец, но пък трябваше да влизам в казармата. Баща ми направи уреди, брат ми ги докара. Първите шест месеца, като новобранец нямах време да тренирам, но след това вече си трeнирах. Храната беше добра, нашето поделение бе хубаво. След уволнението заминах в София при тогавашния шампион Янислав Тачев и там разбрах за какво става дума.
- Сега младите имат всичко. Какво им липсва?
- По отношение на зали, уреди, информация, хранителни добавки и т.н. наистина нищо не им липсва, но иначе доста качества не им достигат. Много са разглезени, няма я нашата дисциплина. Липсва респект към учители, към треньори, те не уважават хората, но може би в такова време живеем и не са виновни децата.
- Опитваш ли се да ги възпитаваш в ценности при теб в залата?
- С каквото мога се опитвам да накарам тези около мен да уважават по- възрастните хора. Така съм възпитаван аз, в такава посока се опитвам да въздействам и на тях.
- Кои са хората на които ти си благодарен за помощта през годините?
- Доста хора са. Ако започна да изброявам сигурно ще пропусна някои. За това искам да благодаря на всички. На семейството ми, на приятелите, които са ме подкрепяли и са казвали- "ти си", на спонсорите, на абсолютно всички.
- Призна те и премиерът Бойко Борисов. Каза, че дори и да не победиш в абсолютната категория наградата от 50 бона си е твоя?
- Предполагам, че по някакъв начин съм му докоснал сърцето, харесал ме е, за да направи този жест. Но за мен стана по- добре, че победих и в отворената категория иначе бих се чувствал некомфортно. Да ми се даде нещо, което не заслужавам.
- Не искаш нищо, което не си заслужил?
- Не, не, не. Аз не искам подаръци. Искам да ми се дава каквото съм заслужил. Аз мога да си го спечеля. Правил съм го ще го правя и в бъдеще.
- Какво още не си спечелил на подиума?
- Арнолд класик и Мистър Олимпия за аматьори, както и абсолютната световна титла. Ще видим живот и здрава имам още време. Сега съм в златната възраст в културизма. Между 35 и 41 години е най- хубавото време за нас, най- хубаво се обработва мускула. Аз съм на 36 години значи имам още време.
- Значи няма да се отказваш?
- Не съм правил планове, ще видим. Все пак ще гледам да има някакви финансови облаги, защото да ощетявам непрекъснато семейството не е редно.
- Не си ли умори вече, толкова години в залата, тренировки, тонове желязо?
- Ще излъжа ако кажа, че никога не ми е писвало и не съм казвал стига. Всеки атлет е имал моменти на слабост- физически и психическа, но като заздравеят раните, като живнеш започваш да разсъждаваш по друг начин.
- Кое е следващото ти състезание?
- В неделя в Солун има турнир "Евроелит". Канят най- добрите атлети от цяла Европа. Състезанието е в отворена категория. Така и така съм във форма. След това ще почивам, но без да спирам тренировки, защото се губи много бързо. Граденото за години може да изчезне за два месеца. Ако спра да тренирам ще стана нормален човек. Ще има някаква мускулна памет, че съм тренирал, но ще се свия. По принцип трябва да съм горе долу 60 килограма, а аз съм 83 кг. Двайсет килограм за около година могат да заминат. От тази гледна точка нашия спорт е неблагодарен. Трябва поддържане.
- Какво тогава означава почивка за теб?
- Да изляза от строгата диета. Да мога да си позволявам и обща храна- манджички, супички. Не съм им привърженик, но става въпрос, че като ти се прияде нещо го ядеш. Докато сега яде не яде пазиш диета. Ядеш си там грамажите, изчислени според килограмите и това е.
- Никога ли няма да спреш да работиш върху себе си?
- Когато съм спирал, дори за малко, започват травмите. За това си мисля, че докато мога ще ходя в залата, дори за кратко, за по 45 минути, за да не се обаждат контузиите. Защото няма начин да няма амортизация с тия тонове желязо дето съм ги прехвърлил. Пък и за тонус, за здраве е хубаво да се спортува. Дори да ходя да бягам, каквото и да е.
Може да чуете интервюто в звуковия файл.
