„Металургията е свързващата брънка, която прави България част от Европа. Това е тема, която може да ни обедини като политици и като българи“. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ Явор Божанков по време на дискусията "Базовите индустрии и икономическото бъдеще на България. Металургията - с иновативна визия и двигател на устойчиви растеж", чийто домакин бе Народното събрание. Депутатът от великотърновски регион е сред инициаторите за провеждането на форума, организиран от парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм и Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Явор Божанков коментира, че цифрите на българската металургия са от значение за Европа, тъй като България има двуцифрен дял в цялата европейска металургия. Той подчерта, че част от причините за провеждането на срещата е да се отговори на всички хора, които казват, че в България няма индустрия, че металургия не съществува и е останала в миналото. Божанков коментира, че българската металургия е резултат на поколения българи и на техния целенасочен труд. „Днес тя ни дава основание за самочувствие“, заключи той. „Индустрията в Европа е изправена пред нелоялна конкуренция. Нашите металурзи спазват строги екологични норми, докато техни конкуренти - не. Във времена на санкции, мита и остро противопоставяне на глобалната карта, трябва да положим всички усилия, индустрията ни да се чувства защитена“.
Към представителите на металургичния бранш се обърна и Петър Кънев. „Нашето верую е, че реалният бизнес, каквито са големите металургични предприятия в България, има нужда от реална подкрепа“, каза председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм в НС. Той припомни, че България е след стотното място в класацията на Световната банка по усилие и времетраене на присъединяване на малки и средни бизнеси към електро мрежата и след стотното място по документи, които трябват за разрешение за строителство. „Опитваме се да променяме много неща, като бизнес климата и бизнес средата“, подчерта той.
Българската металургия има бъдеще, тя е модерна и пример за кръгова икономика, чрез която се намалява енергийното потребление, подобрява се околната среда и се постига по-ефективно конкурентно производство. Тези изводи направиха участниците в срещата.
"През изминалата година българската металургия е произвела продукция за 9,6 млрд. лева и износ за 8 млрд. лева. Инвестициите са за 4,2 млрд. лева, а добавената стойност 1,1 млрд. лева. Пряко заетите в бранша са 13 400 души, а непряко - 60 000 души", посочи Антон Петров, председател на УС на Асоциацията.
Относителният дял на металургията в общия износ на страната е 15,4 на сто. Външнотърговският оборот на метали формира положително салдо от 3,8 млрд. лева. Българските производители са изнесли 1 200 хил. тона черни и 650 хил. тона цветни метали. Антон Петров подчерта още, че към днешна дата металургията потребява 17 на сто от електрическата енергия в индустрията и 9 на сто от природния газ за страната. Общият товаропоток на суровини и готова продукция е над 6 млн. тона годишно.
България е на първо място в индустрията на Европейския съюз по производство на калцинирана сода и на трето по добив на медни руди. Делът на промишленото производство в БВП за 2017 г. е 24, 1 на сто, докато Европа в момента се стреми да постигне 20 на сто, подчерта Антон Петров.
От бранша подчертаха проблемите, свързани с бизнес средата, образованието, кадрите и необходимостта от промени в Кодекса на труда. Те поискаха да отпадне регулаторния режим за крайния отпадък и той да може директно да се предлага за продажба.
В срещата взеха участие народните представители от ПГ на „БСП за България“ Жельо Бойчев, Любомир Бонев, Весела Лечева и Стоян Мирчев.
Явор Божанков коментира, че цифрите на българската металургия са от значение за Европа, тъй като България има двуцифрен дял в цялата европейска металургия. Той подчерта, че част от причините за провеждането на срещата е да се отговори на всички хора, които казват, че в България няма индустрия, че металургия не съществува и е останала в миналото. Божанков коментира, че българската металургия е резултат на поколения българи и на техния целенасочен труд. „Днес тя ни дава основание за самочувствие“, заключи той. „Индустрията в Европа е изправена пред нелоялна конкуренция. Нашите металурзи спазват строги екологични норми, докато техни конкуренти - не. Във времена на санкции, мита и остро противопоставяне на глобалната карта, трябва да положим всички усилия, индустрията ни да се чувства защитена“.
Към представителите на металургичния бранш се обърна и Петър Кънев. „Нашето верую е, че реалният бизнес, каквито са големите металургични предприятия в България, има нужда от реална подкрепа“, каза председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм в НС. Той припомни, че България е след стотното място в класацията на Световната банка по усилие и времетраене на присъединяване на малки и средни бизнеси към електро мрежата и след стотното място по документи, които трябват за разрешение за строителство. „Опитваме се да променяме много неща, като бизнес климата и бизнес средата“, подчерта той.
Българската металургия има бъдеще, тя е модерна и пример за кръгова икономика, чрез която се намалява енергийното потребление, подобрява се околната среда и се постига по-ефективно конкурентно производство. Тези изводи направиха участниците в срещата.
"През изминалата година българската металургия е произвела продукция за 9,6 млрд. лева и износ за 8 млрд. лева. Инвестициите са за 4,2 млрд. лева, а добавената стойност 1,1 млрд. лева. Пряко заетите в бранша са 13 400 души, а непряко - 60 000 души", посочи Антон Петров, председател на УС на Асоциацията.
Относителният дял на металургията в общия износ на страната е 15,4 на сто. Външнотърговският оборот на метали формира положително салдо от 3,8 млрд. лева. Българските производители са изнесли 1 200 хил. тона черни и 650 хил. тона цветни метали. Антон Петров подчерта още, че към днешна дата металургията потребява 17 на сто от електрическата енергия в индустрията и 9 на сто от природния газ за страната. Общият товаропоток на суровини и готова продукция е над 6 млн. тона годишно.
България е на първо място в индустрията на Европейския съюз по производство на калцинирана сода и на трето по добив на медни руди. Делът на промишленото производство в БВП за 2017 г. е 24, 1 на сто, докато Европа в момента се стреми да постигне 20 на сто, подчерта Антон Петров.
От бранша подчертаха проблемите, свързани с бизнес средата, образованието, кадрите и необходимостта от промени в Кодекса на труда. Те поискаха да отпадне регулаторния режим за крайния отпадък и той да може директно да се предлага за продажба.
В срещата взеха участие народните представители от ПГ на „БСП за България“ Жельо Бойчев, Любомир Бонев, Весела Лечева и Стоян Мирчев.
