Наложената представа за българската разединеност и индивидуализъм търпи критика и трябва да се преосмисли, смята доц. Милен Михов. Според преподавателя по нова история във Великотърновския университет края на 19 и началото на 20 век изобилстват от примери за единение на нацията по важните за нея въпроси и Деня на Независимостта 22 септември 1908 г. е един от тях, добавя той.
"Колкото и на пръв поглед да ни изглежда, че българското общество е перманентно разделено, могат да се открият много събития, идеи и ценности, които са общоприети за нацията. Такива са устройството на Княжеството, като конституционна монархия, Съединението, железопътното изграждане на България, обявяването на Независимостта, връщането на Южна Добруджа през 1940 г. и дори Българският Великден на 21 април следващата година. Трябва повече да се търсят и експонират тези моменти на обединение, които не са редки на фона на общата история", коментира доц. Михов.
Изборът на момента за отхвърляне на зависимостта от Османската империя е подбран точно, вследствие на прецизен анализ на външнополитическите събития на Балканите и в Европа, смята преподавателят във ВТУ.
След тайни преговори с австро-унгарския император, князът взема решение да обяви Независимостта и още на 21 септември френското външно министерство е предупредено за акта на следващия ден. Естествено Фердинанд насища четенето на Манифеста с необходимия драматизъм, но избира църквата "Св. 40 мъченици" за сцена, за да подчертае приемствеността на младата българска държава към нейните корени, добавя историкът. След това всички са обединени от каузата защита на Независимостта и въпреки, че не се стига до война страната ни е готова да я брани с кръв - нещо, което заявява в прав текст министър- председателят Александър Малинов.
Чуйте материала в звуковия файл.
