На 19 юли групата пое от летището на Букурещ до Москва и от там до град Барнаул (700 000 жители). Около 6000 км групата е прелетяла до Алтай, след което от гарата на града са поели към базата Висотник на 750км. Ето и разказа на алпиниста Йордан Грозданов:
"На 21 юли около 3.00 ч. през нощта пристигнахме в базата.Сутринта закусихме и се оформиха групите. В 11.00 ч. двете групи бяха в лодките за рафтинга по река Катун -вълнуващо преживяване, което ни спести 21 км ходене в гората. След обяд бяхме на брега на мястото, където се влива река Ак Кем. От там групите се разделиха - жените Марианка Чернева, Соня Гавраилова, Валентина Грозданова и Галина Долчинкова с двама американци и двама руснаци и водач рускинята Юлия поеха по пътя на десетдневния трек през долината на Ак Кем и на връщане покрай езерото Кучерла. Групата за връх Белуха беше с главен гид руснака Андрей и помощничка Юлия - рускиня с местни алтайски корени. Аз и Ясен Долчинков бяхме в международна група с Йонис - швед, Холгер - швейцарец, Сергеѝ и Павел - руснаци, московчани. Ясен се разбираше с тях на английски и немски, а аз на руски и така осъществявахме комуникацията в групата.
netinfo
Вечерта нощувахме в първия импровизиран палатков лагер. Вечерта стигнахме базата Ак Кем на 2000 м надморска височина. Тук се оборудвахме напълно и на 23 юли сутринта поехме покрай езерото Ак Кем - границата и ледника към лагера Томскиѝ на 3000 м надморска височина. Още по обяд ни заваля леден дъжд и така докато стигнем лагера. На 24 юли по програма направихме около 5 часа тренировка на ледника - работа с пикел, движение със самохвати, спускане на рапел, катерене с котки и други техники, необходими за нашето движение по маршрута. Времето беше слънчево. Вечерта към 19.00 ч. заваля дъжд. На 25 юли станахме в 2.00 ч., за да поемем към върха, но беше натрупал нов сняг. Изкатерихме около 250 метра по парапети. Движехме се в две свръзки по 4 човека. Времето беше слънчево и без вятър. Около 9.00 ч. бяхме вече на атакуващия лагер на 3507 м надморска височина. Построихме лагера и се готвехме за върха. Дойдоха и други групи.
netinfo
На 28 юли станахме в 12.00 ч. през нощта и в 1.00 ч. поехме към върха. Времето беше сравнително добро. Бързо напредвахме и всичко бе наред. Очакваше се около 6.00 ч. да сме на върха. Изневиделица, след 4.00 ч., времето рязко започна да се влошава - задуха силен вятър, започна снеговалеж и температурите паднаха. За капак, падна гъста мъгла, а ние бяхме на стръмен терен, където на импровизирани парапети започнахме катерене. Други групи тръгнаха до нас и стана объркване с въжетата. Започнаха да падат и камъни. Хората започнаха да замръзват. Така след час и половина водачите на групите взеха решение за прекратяване на изкачването. Връщането също не беше лесно, но в мъглата се добрахме до лагера, който беше обвит в гъста мъгла. Събрахме палатките и тръгнахме към долния лагер.
Обстановката беше много тежка заради падналия сняг и затрупани цепнатини, но с опитните водачи успяхме да се придвижим, на рапел се спуснахме по превала и в 13.00 ч. бяхме в лагер Томскиѝ на 3000 м надморска височина. Веднага се приготвихме и тръгнахме по ледника и така след 33 км, с големите раници, стигнахме вечерта до Ак Кем базата, където ни очакваше топла сауна и вечеря. Бяхме изразходвали всички запасни дни и нямахме повече шанс за изкачване. На 29 юли сутринта тръгнахме по обратния път и след 6-7-часово препускане стигнахме до прохода Кузяк откъдето се качихме на камион и от там до базата Висотник.
Върхът не ни допусна,но тук научихме, че и най-големият алпинист Меснер през 1995 г. на 100 м под върха е прекратил изкачването си на Белуха поради същите причини като нас. На нас ни оставаха по-малко от 300 м. На 30 юли пристигна и групата от трека, които са останали изключително доволни. На 31 юли се отправихме на 14-часов преход с бус до Барнаул, където си бяхме запазили хотел за 3 нощувки. Разгледахме града и сутринта на 3 август, с полет на Аерофлот през Москва до Букурещ, се завърнахме живи и здрави", сподели алпинистът.
