Вече близо 15 години двама български моряци продължават да бъдат в неизвестност, след като попадат в буря в Средиземно море. Капитанът на яхтата „Йосиф и Ана” Димитър Димитров и помощникът му Огнян Балевски изчезват през ноември 2002 г. във водите край Алжир, буквално на метри от брега. До него благополучно успяват да стигнат другите двама от екипажа – Александър Великов и Руси Рачев, които тогава са студенти.
Официално Димитров и Балевски, които днес трябва да са съответно на 67 и 57 години, се водят за безследно изчезнали и наскоро бяха обявени за издирване от „Интерпол”.
На 12 октомври 2002 г. яхтите „Йосиф и Ана” и „Съни Куин” потеглят от Варна и се насочват към Канарските острови, откъдето да се включат в презокеанска регата. Както ще стане ясно по-късно, двете лодки не са имали право да преминават Босфора, тъй като са били пригодени за плаване само в Черно море.
Последната спирка на яхтата преди корабокрушението е в тунизийския град Бизерт. Там екипажът получава прогноза за буря в Северозападна Европа и решава да изчака два дни. Времето постепенно започва да се оправя и лодката напуска пристанището заедно със „Съни Куин”.
Пътуването е нормално, но на следващия ден, 7 ноември, попада в буря до крайбрежието на Алжир. Около 21 ч. в залива Анаба голяма вълна залива лодката и я накланя на 90 градуса, разказва оцелелият Александър Великов.
Прозорците на яхтата се чупят, моторът се поврежда, токът спира, а уредите за навигации и радиостанцията излизат от строя. Екипажът цяла нощ се бори с бурята, а на сутринта решава да напусне яхтата и с плуване да достигне до близкия бряг. Времето продължава да е лошо – вали дъжд, видимостта е слаба, има големи вълни и силно течение. Четиримата яхтсмени скачат в морето. Всичките са със спасителни жилетки и се държат за един спасителен пояс. Когато вече наближават брега, ги залива голяма вълна. Тя помага на Александър и Руси да излязат на сушата, но от Димитър и Огнян няма следа. Издирването им през следващите дни не дава резултат.
Капитанът и помощникът му имат достатъчно опит, като и предишни пъти са попадали в критични ситуации в морето, твърдят техни колеги. Близките им пък недоумяват как от 4-членния екипаж се спасяват аматьорите, а изчезват професионалистите.
Година и половина след инцидента в интервю за списанието „Морския свят” семейството на Димитров задават редица въпроси, на които не могат да намерят отговори.
Според съпругата му Маргарита и дъщеря му Йоана конструктивно яхтата е непотопяема и дори да се е разбила и потопила трябва да останат следи от нея. На снимките, които са направени от разследващите власти в Алжир, се забелязва, че на брега има изхвърлени талашитени плоскости, а лодката е била изработена от метални конструкции и обзаведена с масивно дърво.
Семейството недоумява как не са открити и нефтени петна, след като яхтата е била заредена в Тунис с 1,2 тона гориво.
Странно им се струва, че не е използван бутонът за директно излъчване на SOS сигнали, както и че вълна е успяла да изкърти от тавана закрепената с метални планки радиостанция.
Дъщерята Йоана определя като абсурдни твърденията на оцелелия Александър, че след започването на бурята баща й е насочил яхтата към брега, защото това било противно на всички правила и равносилно на самоубийство.
Семейството не разбира и как телата на Димитър и Огнян не са изхвърлени от морето, ако двамата са се удавили.
Почти 15 години след корабокрушението на яхтата „Йосиф и Ана” край бреговете на Алжир продължава да няма следа за двамата моряци, съдбата им продължава да бъде забулена в мистерия, а Димитър Димитров и Огнян Балевски продължават да се водят безследно изчезнали.
Официално Димитров и Балевски, които днес трябва да са съответно на 67 и 57 години, се водят за безследно изчезнали и наскоро бяха обявени за издирване от „Интерпол”.
На 12 октомври 2002 г. яхтите „Йосиф и Ана” и „Съни Куин” потеглят от Варна и се насочват към Канарските острови, откъдето да се включат в презокеанска регата. Както ще стане ясно по-късно, двете лодки не са имали право да преминават Босфора, тъй като са били пригодени за плаване само в Черно море.
Последната спирка на яхтата преди корабокрушението е в тунизийския град Бизерт. Там екипажът получава прогноза за буря в Северозападна Европа и решава да изчака два дни. Времето постепенно започва да се оправя и лодката напуска пристанището заедно със „Съни Куин”.
Пътуването е нормално, но на следващия ден, 7 ноември, попада в буря до крайбрежието на Алжир. Около 21 ч. в залива Анаба голяма вълна залива лодката и я накланя на 90 градуса, разказва оцелелият Александър Великов.
Прозорците на яхтата се чупят, моторът се поврежда, токът спира, а уредите за навигации и радиостанцията излизат от строя. Екипажът цяла нощ се бори с бурята, а на сутринта решава да напусне яхтата и с плуване да достигне до близкия бряг. Времето продължава да е лошо – вали дъжд, видимостта е слаба, има големи вълни и силно течение. Четиримата яхтсмени скачат в морето. Всичките са със спасителни жилетки и се държат за един спасителен пояс. Когато вече наближават брега, ги залива голяма вълна. Тя помага на Александър и Руси да излязат на сушата, но от Димитър и Огнян няма следа. Издирването им през следващите дни не дава резултат.
Капитанът и помощникът му имат достатъчно опит, като и предишни пъти са попадали в критични ситуации в морето, твърдят техни колеги. Близките им пък недоумяват как от 4-членния екипаж се спасяват аматьорите, а изчезват професионалистите.
Година и половина след инцидента в интервю за списанието „Морския свят” семейството на Димитров задават редица въпроси, на които не могат да намерят отговори.
Според съпругата му Маргарита и дъщеря му Йоана конструктивно яхтата е непотопяема и дори да се е разбила и потопила трябва да останат следи от нея. На снимките, които са направени от разследващите власти в Алжир, се забелязва, че на брега има изхвърлени талашитени плоскости, а лодката е била изработена от метални конструкции и обзаведена с масивно дърво.
Семейството недоумява как не са открити и нефтени петна, след като яхтата е била заредена в Тунис с 1,2 тона гориво.
Странно им се струва, че не е използван бутонът за директно излъчване на SOS сигнали, както и че вълна е успяла да изкърти от тавана закрепената с метални планки радиостанция.
Дъщерята Йоана определя като абсурдни твърденията на оцелелия Александър, че след започването на бурята баща й е насочил яхтата към брега, защото това било противно на всички правила и равносилно на самоубийство.
Семейството не разбира и как телата на Димитър и Огнян не са изхвърлени от морето, ако двамата са се удавили.
Почти 15 години след корабокрушението на яхтата „Йосиф и Ана” край бреговете на Алжир продължава да няма следа за двамата моряци, съдбата им продължава да бъде забулена в мистерия, а Димитър Димитров и Огнян Балевски продължават да се водят безследно изчезнали.
