Къщите на ул. „Горна студена”, в които са се намирали жертвите на потопа, са построени незаконно. Те са залепени за бетонно корито на дерето, а трябва да бъдат на разстояние 25 метра от оста му, заяви в предаването "Зала Пленарна" по Дарик Варна главният експерт по „Свлачища и укрепване на територии” към Община Варна Олег Колев.
„Заради замърсяване и застрояване е нарушена проводимостта на дерето и водата няма как да премине. Образуват се бентове и когато единият се скъса, под натиска на водата се късат останалите и така се образува вълната. Основният бент в дерето е незаконно построен бръснарски салон, който се къса и вълната повлича следващите къщи. В тях живеят част от жертвите”, обясни Колев.
Салонът е оцелял от стихията и предстои да бъде съборен. В момента се издирва собственикът му.
За един час – между 18:30 и 19:30 ч. на 19 юни, в „Аспарухово” са паднали 139 л/ кв.м. Водосборните територии на двете дерета са съответно 4,5 кв. км и 2.5 кв. км „Ако бяха паднали 35 литра /кв. м, през дерето над ул. „Горна Студена” трябваше за един час да преминат 140 млн. литра вода”, коментира експертът.
Пороят е активизирал свлачището на ул. „Розова долина”, което вече е с дължина 250 м и ширина 60 м ширина. То се свлича към дъното на дерето и има опасност да го затвори, образувайки бент. Проблемът в района е от 3 години, когато е започнала да се събира подпочвена вода. Все още не е установена причината за нейната поява и в момента се правят нови изследвания. В района има къщи, които са опасни за обитателите им и ще бъдат разрушени. Общо 1024 души от 108 къщи в целия квартал са евакуирани досега.
Нарушеният слой на ската над „Аспарухово” е отмит и свален на дъното на дерето, което е причината за образуването на калните потоци. От горите над водосборните територии също е свален повърхностният слой във вид на пясъци и кал, добави още Колев.
В „Аспарухово” има още 8 опасни участъци, където се наблюдава ерозия. Част от тях се намират в местността Вилите, на ул. „Крайбрежна”, на ул. „Борис Киряков” и до ресторант „Русалка”.
Към днешна дата свлачищата в общината са 88 на брой, като заемат площ от 33 декара. Някои от тях са успокоени, но други, като това на „Трифон Зарезан", са активни и продължават да се движат, посочи общинският експерт.
Сериозен проблем е потъването на пътя между „Златни пясъци" и с. Кранево, след спирка „Панорама". Свлачището там не попада в рамките на Община Варна, но би могло да доведе до затваряне на пътната връзка между Варна и курорта „Албена", предупреди Колев.
Ерозионни свличания има на ската в Морската градина, като проблеми няма единствено в укрепената част над Алея Първа. За укрепването на ската решенията трябва да се вземат от областния управител, кмета и Общинския съвет, с помощта на МРР. Зоните за укрепване са почти определени, но остава въпросът с финансирането, отбеляза експертът.
Драстично се е увеличил размерът на свлачището на ул."Поп Димитър" в местността „Пчелина", което от 30 метра първоначално вече се простира на 150 метра. Свлачището там е изкуствено предизвикано от собственици на сграда в района, които бетонирали двор с площ 1100 кв.м. Отводняването било осъществено с тръба, която отвеждала водата на 50 см. извън имота. Установено е, че само през април през тръбата в ската са се излели 50 000 литра атмосферна вода, разкри Олег Колев. той уточни, че къщата е автосервизът там са законно изградени.
„Няма логика отвеждането на водите да бъде там. Заради грешката на някой сега инвестицията в укрепването трябва да е приблизително половин милион лева", коментира експертът по свлачищата.
По думите на Колев същата грешка се прави и в имоти, където няма канализация, правят се септични ями и се пробиват. Броят им във Варна може би е десетки хиляди, като голяма част от тях са изградени през последните 50 години. За последните 10 години на места има изградени кооперации с частни пречиствателни съоръжения, които отвеждат водата в дерета, в ската или се полива с нея.
Няма как да се контролират всички септични ями от „Златни пясъци" до „Ракитника", призна специалистът. Той обясни, че контролът може да се извършва до момента на изпълнението. След това собственикът може да направи дупки на шахтата, което няма как да се провери. В други европейските държави има практика това да се засича с проверка на издадените от почистващите фирми фактури.
