Музикалният фестивал „Варненско лято“ и Международният балетен конкурс са най-престижните според варненци фестивали. Веднага след тях се нарежда театралният фест „Варненско лято“, сочат резултатите от проучване, направено по проект за оценка на фестивалите във Варна. В допитването са участвали 88 специалисти, имащи отношение към тази тематика.
Изследването няма претенциите за представителност, но показва нагласите на част от варненци, съобщи ръководителят на проекта д-р Любомир Кутин и уточни, че фестивалите, включени в анкетата, са 21. Участниците в допитването са били длъжни да отговорят на три въпроса: кой според тях е най-успешният фестивал, кое от културните събития предпочитат лично и кой фестивал трябва да бъде финансиран с приоритет.
Четвърта позиция в анкетата заема Майският хоров конкурс „Георги Димитров“, следван от кукления фестивал „Златният делфин“. В топ 7 са още филмовите фестивали „Любовта е лудост“ и „Златната роза“.
В дъното класацията е националният фестивал-конкурс за модерен балет. На последните места са също детско-юношеският театрален фестивал, „Листопад на спомените“, международните летни научни срещи.
Освен това липсва система за дългосрочно планиране, а без това е невъзможно създаването на устойчиви художествени и културно-исторически продукти, категоричен е специалистът. Другата слабост е, че повечето от фестивалите във Варна, финансирани с публични средства, не публикуват планове и отчети. Отсъства и система за наблюдение, качество и контрол върху тяхното качество. Не са анализирани възможните икономически ползи от организирането на фестивали, а по света градове като Залцбург, Единбург, Кан, Авиньон калкулират значителни приходи.
При доста от културните събития преобладава рутината и клишираното представяне на художествените програми. Фестивалите на Варна остават относително откъснати от новите художествени тенденции по света. По този начин някои от тях стоят твърде провинциално, смятат специалистите.
Анализът показва също, че чуждестранните участници във фестивалите заемат сравнително нисък дял. Тяхната роля се свежда до колорит, който оцветява фестивалната програма, без да се търси и промотира реална и пълноценна обмяна на културни и художествени продукти.
На варненска сцена излизат предимно изпълнители от страната. Все по-рядко се изявяват местни хорове, оркестри, художници, танцьори, балетисти. Така се създават условия за разделение на артистичната общност.
Авторите на проекта са направили съпоставка на фестивалите в София и във Варна. Важна отлика на столичните фестивали е отсъствието на общинската администрация от тяхното непосредствено управление. Това показва, че фестивалните събития в София имат относително по-висока степен на автономия. Според специалистите пряката намеса на кметската администрация в организирането на фестивали е характерна за по-малките селища у нас и изразява административна незрялост.
Фестивалите в столицата и във Варна имат съществени различия и по отношение на източниците на приходи. Основен принос в тяхното финансиране имат общинските бюджети. За Варна обаче делът на общината е доста по-голям – около 57%, докато за столицата е около 36-37 на сто. София превъзхожда морския град и по относителен дял на привлечени средства от държавния бюджет, организации от чужбина и дарения.
Отлики са намерени и в художественото творчество, представено на фестивалите. Изводите са, че в сравнение със столицата Варна е по-затворена по отношение на творческата продукция. Голяма част от художествените програми се ръководи от рутината и от клиширани модели на представяне.
Специалистите са категорични, че ролята на фестивалите е и да подпомага региона. Освен да разпространяват художествени послания, те трябва да дават рамо на местния бизнес, както се случва в редица европейски градове.
След 1989 г. в града се наблюдава истински фестивален бум. Числеността на фестивалите, включени в културния календар на Варна, надхвърля 25. Същевременно анализите сочат и различни проблеми.
Част от фестивалите във Варна, финансирани с публични средства, се управляват непрозрачно. Повечето от събитията нямат публикувани правилници за управление, планове и отчети. Отсъства система за наблюдение, анализ и контрол върху тяхното качество.
