Вчера се проведе 74-тото издание на маратона Галата-Варна. Участие в маратона взеха рекорден брой участници - 280. Един от тях беше и репортерът на Дарик Варна Александър Коларов. Въпреки че отдавна не е плувал на такива разстояния, Сашо успя да финишира преди края на контролното време. При това репортерът маратонец преплувал 500 м повече от предварително „начертания” маршрут, тъй като леко се отклонил от трасето.
Ето преживяванията и впечатленията на човека на Дарик Варна Александър Коларов, който, ако не победител, поне стана №1 сред журналистите, които плуват:
Още в 7.30 ч. на входа на „Морска гара“ гъмжеше от хора. Желаещите да участват в маратона бяха хора от всички възрасти - от деца на 12 години, до пенсионери и плувци ветерани. Малцина бяха тези, които плуваха за първи в път маратона като мен. Вълнението при всички беше голямо, а очакването за добър резултат и успешно финиширане в рамките на контролното време, бяха цел номер едно.
Всеки имаше различен брой участия и преживявания. Едни споделяха как преди 2 години морето е било пълно с медузи, други как вълнението и вятъра са най-големите им притеснения. Трети пък носеха часовници, за да засичат времето си, тъй като по техни думи: „хората, които засичат времето, лъжат. Нося си часовник, защото миналата година го изплувах за час и половина, а те ми измериха час и 50 минути“, коментираше надъхан участник.
На три маси бяха разположени лекарите, които извършваха задължителния преглед на участниците, както и представители на организаторите, които събираха таксите за участие. Прегледът се състоеше в мерене на пулса и кръвното, както и няколко въпроса дали си плувал маратона преди и какво е най-дългото разстояние, което си преплувал. Прегледа успешно минаха и няколко участници с увреждания на крайниците.
След като ме прегледаха, получих торбичка, в която да прибера личния си багаж, който щеше да остане на катера и да ме чака на буната при завършването на маратона. Заедно с трима участници, с които се запознах на място и разпитах подробно каква е процедурата оттук насетне, се отправихме на входа на „Морска гара“, където всички чакаха да се качат на военните катери.
Там чакаше и един от малкото чужденци, осмелили се да преплуват разстоянието от 4,400 км. 30-годишен турски гражданин, който научил случайно за маратона, докато е чел в интернет за подобни състезания. Той разказа, че редовно плува 6-километровия маратон в Босфора - от азиатската до европейската част на Истанбул. По негови думи, благодарение на течението, успява да го преплува за по-малко от 50 минути.
След кратък инструктаж, точно в 9.30 ч. всички 280 участници бяхме разпределени на катерите. Обикновено маратонът стартира в 10.00 ч. от „Галата“, коментираха част от ветераните в състезанието. Вчера обаче не беше така. Тръгването се забави заради закачването на буксир на лодките на нашия катер. След като потеглихме със закъснение, допълнителна трудност се оказа и силното вълнение и вятъра, които накараха капитаните на катерите да направят обиколка на залива и да заходят встрани. Малко след 10.45 ч. всички 4 катера бяха на стартовата позиция. Скочихме във водата и доплувахме до двете шамандури, които обозначаваха старта.
По думите на ветерани в маратона, по традиция се случва част от участниците да не изчакват началния сигнал и да стартират по-бързо от другите. Това най-често е прийом, използван от професионалните състезатели, които се борят за призово място. Тази година не беше изключение. На катерите един от опитните участници ме предупреди да внимавам на старта, тъй като „никой не се съобразява с другия и най-опасното е да те ударят по главата или да ти нацелят очилата. После ще си като бушониран“. Тъй като плувам за първи път, той ме упъти да гледам като ориентир четири от високите блокове на квартал „Чайка“, а също така и две дървета, които по негови думи се виждали отлично.
Стартът беше даден. Стартирах и аз, но все по-трудно ставаше да следвам колоната от хора, тъй като поради силното вълнение и вятъра всички се разпръснахме на различни страни. Трудно беше и да следя къде се намира втора буна или въпросните две дървета, тъй като видимостта ми беше силно намалена. За щастие по цялото трасе в морето нямаше медузи.
Малко след първия километър неусетно се бях отдалечил от останалите и зад мен и пред мен не се виждаха вече участници. Лодки също не се виждаха. Бях се отдалечил твърде много. Вълнението и течението ме носеха в грешната посока, а липсата на ясен ориентир и опит ме забави още повече. Това продължи повече от час и в продължение на няколко километра. В крайна сметка, когато вече виждах втора буна и финала, се бях отдалечил значително от правилната посока, а времето ми наближаваше допустимите 90 минути след финала на победителя. За щастие в този момент се появи лодка, която ме упъти в правилната посока и ми съобщи, че имам още 5 минути, за да завъртя и да стигна до буната.
Покрай мен се появиха още трима участници, също объркали „трасето”, и заедно с тях доплувахме точно преди края на отчитане на контролното време. Така вместо 4,5 км по правя линия, аз и няколко от участниците бяхме изминали поне с 500 м повече в лутане на правилния път.
Преживяването беше изключително и със сигурност си заслужаваше всяка секунда от чакането, до старта, лутането в морето, вълните и финалът на втора буна.
Браво, Сашо! Гордеем се с теб :)
