Католическата общност във Варна се моли за предстоящия избор на патриарх на Българската православна църква и за това да бъде избран свят човек, който да е инструмент в ръцете на Господ и да води най-голямата християнска църква в България по-най-добрия начин. Това заявява в интервю за Дарик свещеникът Яцек Войчик, който служи в католическия храм в морската столица „Свети Архангел Михаил”.
Яцек Войчик е роден през 1971г. в Полша. Завършил е философия и богословие в духовната семинария в Краков. В България живее и работи от 2000 г., като от 2003 г. е свещеник във Варна.
Отец Яцек, как тълкувате оттеглянето на папа Бенедикт XVI? Може би не е само наивно, а е направо глупаво да искам от Вас да се съмнявате в думите на главата на католическата църква, но здравословното състояние на папата е причината или поводът той да се оттегли.
Както наблюдавате собствения си живот, както аз наблюдавам моя - не ставаме по-млади, а остаряваме. Бенедикт XVI стана вече доста възрастен човек. Предполагам, че оттеглянето му е акт на невероятната му любов към църквата и на невероятното му смирение - да прецениш, че не ти стигат силите и да решиш да не отегчаваш повече хората и църквата. Мисля, че е много разумно и е хубав пример за това, че човек трябва да се чувства винаги свободен и със свободно сърце да каже „достатъчно, смятам, че не мога да се справя повече”.
Италиански журналист описа подадената оставка като „изригване на модерността от вътрешността на църквата”.
Звучи глупаво и този човек може би трябва да се върне обратно в училище и да научи повече за историята на църквата.
Има се предвид, че оставки не хвърчат всеки век във Ватикана.
Всеки човек е различен. Живеем във време, когато медицината е много напреднала, човешкият живот вече е по-дълъг, много болести вече не са животозастрашаващи. Преди много папи са умирали по-млади и от елементарни заболявания. Медицината започва да удължава човешкия живот, но може ли този възрастен човек (Бенедикт XVI- бел.ред.) да изпълнява пълноценно своята функция като ръководител на църквата. Има заболявания, при които човек не знае къде се намира, да не говорим за старческа деменция. Не мисля, че има израз на модерността. По-скоро папата се оттегля, докато още се чувства много добре и съзнателно иска да го направи. Може би е болен от нещо или чувства, че силите го напускат, не знам.
В този смисъл кой модел, най-грубо казано, е за предпочитане – на Йоан Павел II или на Бенедикт XVI?
Не могат да се сравняват двата модела. Преди Йоан Павел II католическата църква много силно пазеше в тайна заболяванията на всеки папа. Все едно, че той е извънземен и не го докосват болестите. Йоан Павел II свали тези прегради и показа, че папата е един нормален човек, който обича да пътува, да кара ски, да се среща с хората, да закусва с тях, да се моли с тях, обича постоянно да има хора около него. В същото време това е човек, който е досегаем от куршум и болести – разболява се от Паркинсон. И макар че силите са го напускали, до последния си миг той е бил в блестяща умствена активност. Един папа с блестяща мисъл и в същото време го тресе Паркинсон, тече му слюнка от устатата, подават му кърпа да се избърше – това показваше, че болестта като човешка слабост е част от живота. При посещение си през 2002 г. в България този толкова болен човек показа, че има невероятна мисъл, умее да общува с хора и забелязва всичко, ставащо около него. Мисля, че оттеглянето на Бенедикт XVI не е свързано с такъв вид заболяване като при Йоан Павел II. По-скоро Бенедикт XVI усеща, че не може да направлява църквата в тази интелектуална дейност. Но ние не знаем, само гадаем, а аз не искам да гадая, защото двата модела не могат да се противопоставят.
В историята няма много примери на папи, които се оттеглят. След оставката на Бенедикт XVI неговият пример може ли да се окаже заразителен за наследниците на поста му?
Кодекс Юрис Каноници предвижда възможност за оставка. В 2000-та традиция на църквата това може да не случва често, но хората, писали кодекса, са предвидили такава евентуалност.
Защото има и коментари, че с оставката си Бенедикт XVI се е изявил като автентичен революционер. Революционен акт ли е за католическата църква оттеглянето на един възрастен папа поради здравословни причини, след като в обикновения живот това е нещо нормално - остаряваш, губиш формата си от младостта и се пенсионираш.
Не мисля, че оттегляне на Бенедикт XVI отваря някаква нова скоба. Вярно, показва, че и такава възможност е реална, защото последното оттегляне на папа Целестин V се е случило през 1294 г. За мен Бенедикт XVI е човек на мисълта. Човек, който живее с огромно упование в Исус Христос, но е човек на мисълта. Когато е усетил, че не може да се справя с папските задължения, в пълна свобода и невероятно смирение казва „не мога повече, не съм тук, за да стоя до смърт, искам църквата да бъде управлявана от способен човек”. Неговите способности вероятно са го напуснали.
Вероятно „оставка” ще бъде първата асоциация, с която ще бъде свързвано името на Бенедикт XVI. Какви други асоциации обаче заслужава времето, прекарано от него начело на Ватикана?
Тази асоциация ще бъде само за хората, които нямат никакво познание в областта на вярата и религията. Хора, които не са чели книгите и интервютата на Бенедикт XVI и гледат само случващото се отвън – нищо друго не им е интересно, нищо друго не знаят, което е жалко.
Като свещеник какво предпочитате – пожизнен папа или папа с мандат, докато позволява здравословното му състояние?
Като обикновен свещеник предпочитам свят папа, който да управлява църквата според светлината на Светия дух. Всеки човек, всяка съдба, всяка една ситуация са толкова различни, времената са толкова различни, че не бих искал да сложа папата и неговия живот в определени рамки. За пореден път искате да ме накарате да разкажа кое ми харесва повече – това или онова. На мен винаги ми харесва повече третия път.
Католическата църква, а и не само тя, не гледа с добро око на хазарта. Което не притеснява букмейкърите и те приемат залози за следващия папа. За неговото име може да се залага, както се залага как ще завърши един футболен мач. Това обаче е и ориентир за фаворитите за поста.
Цялата тази истерия около избора на следващия папа е свързана с това, че трябва да има информация, която медиите да излъчват. Букмейкърите печелят от залози, докато журналистите и други хора искат подскажат и да кажат – послушайте ни, имаме добри виждания, ето този човек е готин, той става за папа. Има такава приказка, че който отива в Сикстинската капела на конклав като папа, излиза като кардинал. И така се е случвало на всички последни избори – никой не е давал пет пари за Карол Войтила (светското име на Йоан Павел II), по същия начин никой не е говорил за Йозеф Рацингер (светското име на Бенедикт XVI). Кардиналите са повече от 100 и сред тях няма двама, трима или десетина изявени кандидати.
Дават доста сериозни шансове на двама чернокожи кардинали (Питър Търскон от Гана и Франсис Аринзе от Нигерия)….
Да са живи и здрави тези, които ги дават шансовете…(смее се).
Революция ли ще бъде изборът на чернокож папа?
Защо трябва да е революция?
По-скоро в контекста на твърденията, че оставката на Бенедикт е революционен жест, който евентуално може да бъде последван от друг.
Св. Августин, владика през 4 век, е бил чернокож. Защо трябва да е революционно нещо, което църквата и историята на човечеството вече са го преживели толкова пъти. Ще стане това, което Бог е решил да стане, и то ще бъде добро за църквата и за хората. В крайна сметка ние сме свидетели на вярата, а папата е човекът, който е пръв свидетел.
Има такъв виц, че изборът на нов папа ще бъде оповестен чрез бял пушек от изгарянето на бюлетини, а изборът на нов български патриарх ще бъде оповестен чрез пушек от изгаряне на картончета от Държавна сигурност.
…..(въздъхва)
Следите ли какво се случва в Българската православна църква, на която също и предстои важен избор?
Ще откажа всякакви коментари, тъй като нямам право да изразявам мнение. Единствено ще кажа, че заедно с вярващите във варненската църква „Св. Михаил” постоянно се молим за предстоящия избор на патриарх на БПЦ. Молим се този избор да е най-добрият – т.е. да бъде избран свят човек, който в тези много агресивни и популистки времена да бъде наистина свидетел и да води най-голямата християнска църква в България по-най-добрия начин. Самият той да бъде инструмент в ръцете на Господ.
Целия запис на интервюто с отец Яцек Войчик може да чуете в звуковия файл.
