Д-р Кателиева, как членовете на вашата асоциация приемат позицията на здравния министър Петър Москов спешните екипи да не влизат в циганските махали, докато не им се гарантира безопасността?
Позицията е абсолютно правилна и навременна, тъй като при прояви на агресия към спешните екипи се застрашава еднакво животът на лекарите и на пациента. Ако ви прави впечатление, агресията не е от пациенти, а от близки и присъстващи на мястото. Когато се набие лекарят, кой ще окаже помощ на пациента? Тази мярка на министър Москов по никакъв начин не може да се нарече дискриминационна, защото защитава пациентите и хората, които отиват да им окажат помощ.
Може ли Петър Москов да бъде упрекнат в расизъм?
Не може да бъде упрекнат в расизъм, защото той не ограничава правото им на оказване на спешна помощ. Друг е въпросът, че в ромските махали изключително рядко ни викат за истинска спешна помощ. Истинската спешна помощ, т.е. животозастрашаващите състояния, при които трябва да спасяваме човешки живот, са между 5 и 15 % от всички повиквания на спешните телефони. Истината е, че се злоупотребява със спешната помощ и въпреки всичко Москов не ограничава правото на хората да я търсят. Той просто осигурява възможност на екипите да си свършат работата. Защото няма как да спасяваш човешки живот, когато е застрашен собственият ти. Дори при животозастрашаващи състояния ние вземаме решения при невероятен стрес. Ако е изложен на риск и собственият ни живот, ние просто не можем да помогнем на пациентите си. Разбрах, че ДПС иска оставката на министър Москов. Искам да заявя най-отговорно от името на всички спешни медици от нашата организация, че махне ли се Москов, се застрашава цялата реформа в спешната помощ. Това е първият министър, който прояви съпричастност към проблемите ни и премина към реални действия. Първият министър, който след само седмица на поста си прие концепция с реални срокове и действия за реформа на „Спешна помощ“. Първият министър, който се опита на направи „Спешна помощ“ по европейски модел. Вариантът да бъде сменен министър Москов означава да се загуби спешната помощ на страната ни, защото хората в системата не можем да продължим да работим по този начин. Този министър проявява реформаторска мисъл и смелост да се бори за това, което предлага. Това е първият министър, който отиде на място при колегите ни в ботевградския ни филиал и в национален ефир се извини на български лекар, че е поставен в такива условия от Министерството на здравеопазването. Не е редно да се тръгва срещу един човек, който се опитва нещо да промени. Ако политическите партии продължават по същия начин да градят имиджа си и да преиначават истините, рискуват да загубят спешната помощ на България.
След като посегателството над медици беше инкриминирано преди повече от година, за което вие настоявахте дълго време, усеща ли се някакъв ефект?
Няма никакъв ефект, защото здравеопазването ни е нереформирано. То е много болно и всичките му дефекти се стоварват върху спешната медицинска помощ. Агресията на хората спрямо нас е проява именно на сериозните проблеми в здравеопазването. В момента, в който се появява един министър и се ангажира с конкретни действия, срещу него скачат правозащитни организации, неправителствени организации на малцинствени общности и политически партии. В момента нашата организация провежда допитване до всички свои членове дали колегите са готови да подкрепят министър Москов. И ако наистина се стигне до негова оставка, сме готови на протести в негова защита, защото за нас това е нашият министър.
От Български хелзинкски комитет обявиха, че ще предоставят безплатна правна помощ на всички пострадали от евентуалното изпълнение на „расовите заплахи” на Петър Москов, както те определят позицията му. На пострадалите медици някой досега предлагал ли им е безплатна правна помощ?
Не, за съжаление. Аз каня представители на правозащитни организации да дойдат на едно мое дежурство – ще ги разходя в ромските махали или ще поканя в спешния кабинет, в който работя, за да видят за какво иде реч. Да видят как пристига една тълпа от разгневени и полуграмотни хора, които крещят и заплашват. В тези условия ние сме принудени да оказваме спешна помощ и да се борим за човешки живот. Тези правозащитни организации не си ли задават въпроса какво се случи с бременната в петия месец в село Врачеш, след като беше пребит лекарят, дошъл да я спасява – кой я обслужи и кой й помогна. В случая са дискриминирани пациентите и спешните медици, а не една общност, която е много болна и за да я лекуваме, понякога трябва да ни охраняват полицаи. В това няма дискриминация, а е начин да им помогнем и да ги лекуваме. Те не могат да се справят със собствените си емоции и ни поставят в абсурдни условия да работим.
Можете ли да направите класация на най-опасните цигански махали във Варна?
Във всичките е опасно, няма такава, в която назад във времето наши екипи да не са били заплашвани. Причината е проста – там живеят много хора с много ниска здравна култура, полуграмотни, много бедни, неосигурени, за които ние сме единственият ход във здравната система. Няма друг начин тези хора да постигнат своето, ако не ни лъжат, заплашват и поставят в абсурдни условия на труд.
Може ли по принцип една стока или услуга, които се ползват безплатно, да бъдат оценени от ползващите ги?
По света може, в България е невъзможно при такова здравеопазване подобна услуга да бъде оценена на този етап. Трябва да се въведе ред и да се дава предимство на спешния пациент. Редно е да има протоколи за преценка на риска за екипа и при рискови случаи той да отива придружен с полицаи. Редно е в тези общности да бъде използван потенциалът на местните лидери и на здравните медиатори, защото те имат тежест в тези среди. За да можем да работим, обществото трябва да се погрижи реално за тези хора. Популистко е идеята на министър Москов да се нарича дискриминационна, защото това няма да реши проблемите на ромите и на спешните медици.
Осъществими ли са на практика идеите в циганските махали „Спешна помощ” да влиза с полиция и циганските тартори да гарантират безопасността на екипите? Една такава координация колко време би отнела след подаването на сигнала и възможно ли е да бъде прилагана за всеки един случай?
Идеята на министър Москов не е да се влиза всеки път в махалите с полиция, а само в случаите, при които е имало проявена агресия във времето и когато има съмнения за агресия. Той не е казал, че само с полиция ще се ходи при ромите. Държавата няма капацитет да осигурява непрекъснато полиция на спешните екипи. По-лесно на държавата ще е да направи военизирана „Спешна помощ“ като в Израел, отколкото да слага във всяка линейка по един полицай.
Проблемът с нападенията над спешни медици в този мащаб има ли го и имало ли го е в други страни, как евентуално е бил разрешен там?
Да, има го и поради тази причина в много от държавите спешната помощ се оказва от парамедици, пожарникари и полицаи. Трябва ли и в България да се случи така, не ли редно да се запази малката и все още съществуваща група от спешни медици.
„Спешна помощ” не може да откаже преглед или да не се отзове на сигнал за пациент, който е здравно неосигурен...
Нас не ни интересува дали е осигурен, а дали се касае за спешно състояние.
Така е, но това означава ли разходите за едно такова отзоваване и преглед на здравно неосигурен да не бъдат търсени изобщо след това. Може ли да предложите механизъм за поне частично възстановяване на тези разходи?
Трябва да се извършат сериозни нормативни промени, които да диференцират кое е спешно и кое е неотложно състояние и тогава може да се мисли за заплащане на неотложните прегледи.
Казахте, че между 5 и 15 % от сигналите са за действително спешни случаи. При останалите между 85 и 95 % от случаите става въпрос за злоупотреба или за неправилна преценка на състоянието.
По принцип пациентът не може да прецени и има право за всичко да търси спешна медицинска помощ. Друг е въпросът в какъв порядък ще му бъде оказвана тази помощ и дали е наложително да му бъде оказвана. Има все още неотложна помощ в България, много пациентите с оплаквания с давност от седмици или месеци не е необходимо да висят пред спешните кабинети и да разчитат на тях, защото са безплатни. Могат да се обърнат към личните си лекари, могат да се обърнат към неотложните кабинети, но за съжаление тази практика много трудно се контролира и „Спешна помощ“ се превърна в 24-часово безплатно и безотказно медицинско обслужване на населението. Няма нищо лошо в това, ако имаме достатъчно човешки ресурс и приоритета на спешния пациент пред всички останали. Спешният пациент може да загуби живота си, когато чака да бъдат прегледани преди него температурни състояния и неусложнени хипертонични кризи. Едно от основните ни искания е да се промени нормативната уредба и да се даде приоритет на спешния пациент е в името на хората в живото застрашаващи състояния, за които ние работим. Нямаме нищо против да прегледаме останалите, ако имаме човешкия ресурс и те имат търпението. А не, както е сега, да се карат пред кабинета кой първо да влезе и да ни лъжат по телефоните кой да бъде с приоритет пред другия. Вместо да спасяваме загиващи хора, други, които проявяват тарикатлък, биват посещавани в дома, без да са спешни.
Цялото интервю с д-р Десислава Кателиева може да чуете в звуковия файл.
