„Отново бих постъпила по същия начин“. Това заяви в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ бившият председател на парламента Наталия Киселова относно решението си да върне искането на Румен Радев за референдум относно въвеждането на еврото, без да бъде разгледан от НС. Припомняме, че според Конституционния съд действията ѝ са неправомерни.
По думите ѝ, „трайната практика на Конституционния съд от 90-те години е, че има председател на Народното събрание и други органи, каквито са комисиите, и неговите актове, с изключение на онези правомощия, които са в Конституцията, са вътрешни за функционирането на Народното събрание“. В този контекст тя подчерта, че разпореждането ѝ „е било съгласувано с председателите на 6 от 9 парламентарни групи“.
Киселова посочи, че държавният глава е имал възможност да се обърне към председателския съвет, както правят народни представители или Министерският съвет в други случаи, тогава, когато разпореждането се спира.
Тя отбеляза, че президентът не е избрал този път: „Той реши да се обърне директно към Конституционния съд с ясното съзнание, че разпореждането не подлежи на конституционен контрол“.
Според нея КС за втори път е избегнал да даде ключов отговор по тема, която остава нерегулирана.
„Извън политическия разговор, Конституционният съд и през 2016 година, по повод други въпроси за друг референдум, и сега, не отговори на един въпрос - тогава, когато има искане, което е противоконституционно как трябва да се постъпва. Задължително ли трябва да влиза за обсъждане в комисии? Конституционният съд бяга от това“, подчерта тя и определи цялата ситуация като „политическа провокация“.
По повод реакцията на държавния глава Румен Радев, който нарече решението на КС „победа на правото над произвола на политическата класа“, Киселова отговори с въпроса: „Може ли от противоправни действия да се черпи право?“
„Правилният термин е рокада, а не ротация в Народното събрание", допълни бившият председател на парламента.
Тя коментира и критиката на президента към законодателните промени, които разшириха правомощията на особения управител, без той самият да сезира Конституционния съд, което наложи това да бъде направено от партия „Възраждане“. Съдът вече образува дело по тяхната жалба.
Спорове в парламента заради решението на КС за референдума за еврото
„Първо, по принцип трябва да сме против извънредното законодателство, тъй като противниците на особения управител така се аргументираха, но ситуацията е гранична, тъй като геополитическата ситуация към днешна дата щеше да постави рафинерията в ситуация да се затвори, да не се произвежда, да не се разпространяват горива“, заяви Киселова.
Тя допълни, че „бързата реакция на Народното събрание и на правителството показа, че в определени ситуации, когато се търси да се съхрани дейността на рафинерията, да продължат да работят служителите там, да има достъпни горива, това е въпрос, който трябваше да бъде решен по определен начин“.
Киселова уточни, че става дума за два отделни закона: „Единият е по отношение на особения управител и там ще има синхрон с правителството по отношение на дейностите, които особеният управител господин Спецов трябва да извърши. А другият закон е по отношение на собствеността и там, както виждате, никой не повдигна въпроса към момента да се обърне към Конституционния съд“.
„В зала не виждам да има скандали. Това, че се повишава напрежението е в резултата на политически сблъсъци. Мисля, че беше време да се върнем към нормалното функциониране на политическия дебат – именно противопоставянето между отделните парламентарни групи по политики”, поясни тя.
