В днешната варненска преса има една много интересна публикация. Платена от Община Варна. Публикацията е Отворено писмо до варненци от кмета Кирил Йорданов. Изповедта на кмета можете да прочетете навсякъде във варненските вестници. Аз ще резюмирам накратко.
Кметът опровергава един слух. Слух за влошеното си здравословно състояние. Кирил Йорданов разказва на варненци за това как отделя време за дома и семейството си, как като всички нас ходи на работа, спортува и общува, слуша музика и се грижи за “домашните си животинки”. След това той започва да се гневи на гадните слухове, които се носят из града, че е тежко болен и че е претърпял операция в чужбина. Следват неопровержими доказателства за прекрасната му здравословна и физическа форма. Кметът дори се шегува с “шкембелията българин, прехвърлил петдесетте”. После авторът на писмото използва образа на Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини, за да сложи под общ знаменател всички “слухоплетци и клеветници”. За кмета Дон Базилио е патронът на всички тях. Ето откъс от писмото, за да усетите настроението на пишещия : “СЛУХЪТ, нашепван в началото, стъпва тихо-тихо, носи се като бриз – нежно, сладко, кротко.... Влиза в ушите полугласно, настанява се в мозъка и излиза през устата... Продължава да пълзи от ухо на ухо, от уста на уста, пипалата му оплитат всичко, до което се докоснат.... Дочува се като далечна гръмотевица, чийто тътен не заглъхва, не – той се усилва и усилва.... “ След това поетично описание на пътя, който слухът извървява, кметът напомня и други слухове за себе си, някои от които аз лично не бях чувала.
И накрая праща всички ни на опера!
Това накратко е либретото на днешната кметова опера.
Г-н Кмете, спешно се налага да уволните пиарите си! Аз съм много притеснена за Вас! Не за здравето Ви, то очевидно е отлично. Притеснена съм за имиджа Ви!
Който Ви е казвал, че така се опровергават слухове, жестоко ви е заблудил! С днешната платена от общината публикация Вашият пресцентър направи едно единствено нещо. Разпространи още повече гадния слух. А че той е такъв, ние сме абсолютно съгласни. Дори е повече от гнусен. Ако обаче до днес имаше някой, който да не го е чул, вече не е така. Днес и уличните варненски песове го разбраха. Г-н Йорданов, трябваше да се ограничите с плуването в басейн “Приморски”. Фоторепортерите добре ви бяха “хванали”, хората си казваха – много добре изглежда човекът, явно е в отлична форма! Добър ефект имаше и откриването на велоалеята когато се появихте с перфектен колоездачен костюм.
Г-н кмете, това беше достатъчно. Питайте журналистите, те ще ви кажат, че гадният слух за Вашето здраве отдавна не е актуален. Вие бяхте успял да го разсеете. Нормалните хора знаеха, че това е злонамерен слух, пуснат заради изборите.
Питайте журналистите, не питайте пиарите си! Защото те днес ви вкараха в устите на хората по най-неподходящия начин.
И това не им е за първи път. Ще ви припомня още два случая, които могат да влезят в учебниците по PR като лош пример за създаване на имидж. За първия ще копирам информацията на dariknews.bg от 4 октомври.
“Грандиозният концерт на Найджъл Кенеди, на който той зарадва варненската публика с изпълнения на Моцарт и Бетовен, завърши с изненада за него. Кандидатът за кмет на Варна за трети мандат Кирил Йорданов му поднесe лично кошница с живи цветя. Публиката онемя когато на микрофона цигуларят възкликна “What the fuck is that?”. Секунди преди това дикторът обяви, че цветята са от кмета на Община Варна и неговата съпруга.
Найджъл Кенеди е алергичен към цветя и по тази причина на посрещането му на летището нямаше нито един стрък по изричната препоръка на организаторите.”
Ясно е, че кметът не е длъжен да знае за алергията към полени на световно известния цигулар. Но аз се чудя друго. Защо пиар-екипът на кандидата не си направи труда да попита организаторите на концерта какво е най-удачно да се поднесе на Кенеди. Може би ефектен сувенир от Варна щеше да свърши доста по-добра работа. Ако бяха се обадили само на един телефон, нямаше да се стигне до тази глупава издънка. Издънка не на кмета, а на пиарите му.
Вторият случай щеше да бъде смешен, ако не беше тъжен. Използвам пак цитат от днешното отворено писмо.
На 15 октомври – деня на Белия бастун, кметът на Варна, тогава кандидат за трети мандат, се обърна към незрящите хора в града с платено съобщение, публикувано във всички варненски вестници. Имам само един въпрос. Пиарите на Кирил Йорданов не знаят ли, че незрящите не могат да четат?
Това са фактите. Найджъл Кенеди е алергичен към цветя. Слепите не могат да четат писано слово. А кметът трябва да смени хората, които отговарят за имиджа му.
Платената с общински пари публикация, в която Дон Базилио е главно действащо лице, е последната издънка на общинския пресцентър. Нито една уважаваща себе си медиа не би отказала в откровено интервю кметът да се обърне към “слухоплетците”. И щеше да е по-естествено. Да не говорим, че щеше да е безплатно. А най-важното е, че е абсолютно ненужно. Защото опровергаването на един слух само го прави по-значим.
