Варна

Директори на болници „за” обвързването на имотните сделки с осигуровките

14 юли 2012 11:52

Поправката в Закона за здравното осигуряване, целяща да вдигне събираемостта на вноските, се радва на одобрение сред повечето мениджъри на варненските болници, показа анкета на Дарик. Според приетото на първо четене от парламента изменение всяко лице, което иска да си купи кола или имот, трябва да си извади бележка от Националната агенция за приходите, че няма задължения към здравноосигурителния фонд.

За миналата година МБАЛ „Св. Марина” има загуби от лечение на здравно неосигурени лица в размер на около 120 000 лв. Директорът на болницата доц. Жанета Георгиева подкрепя поправката в закона.

„Системата има затруднения и трябва да се вземат мерки. Всички, които са платежоспособни, но поради една или друга причина не се осигуряват – трябва да си платят вноските. Не говорим за социално слабите и безработните, тази поправка не е насочена тях. Ако действително се съберат 300 млн. лв. повече, каквито са прогнозите на министър Десислава Атанасова, това ще даде възможност на здравеопазването да се реализира на едно друго ниво”, смята доц. Георгиева.

Нейният колега д-р Веселин Николов, който управлява МБАЛ „Св.Анна”, споделя същото мнение. „Одобрявам всяка една мярка, която ще намали броя на здравно неосигурените. Представете си болницата като денонощен супермаркет, в който всеки и по всяко време иска да си купи нещо. Но само 60 % от хората да си плащат, а другите 40 % да си вземат, каквото им потрябва, и да не плащат”, коментира д-р Николов.

Повече от 400 пациенти с прекъснати права минават годишно през Военноморска болница. Голяма част от тях са пациенти на клиниките по токсикология и изгаряния. Според директора на здравното заведение д-р Ивайло Въжаров е редно държавата да направи нещо, след като всички други мерки досега не са дали резултат.

„Българинът може би е свикнал здравеопазването да е безплатно, но в целия свят това е едно от най-големите пера в бюджетите. Осигуровките не са толкова високи, че да не бъдат внасяни. Имаме много богати пациенти, които се ослушват и не си плащат. Повече от половината хора, които минават през Токсикологията, са с прекъснати права. Те обаче са спешни случаи, които не можеш да върнеш, и всичко остава за наша сметка. През зимните месеци лекуваме много клошари, получили измръзвания”, описа ситуацията д-р Въжаров.

В общинската АГ болница здравно неосигурените също не се връщат и всички пациентки се приемат. Техният брой, освен че е голям, но и нараствал с всяка година, заяви директорът д-р Радослав Минков. Той обаче не пожела да коментира поправките в закона, тъй като не били свързани с медицината. „Колкото повече здравно осигурени, толкова по-добре за болниците и обществото. Какви обаче са механизмите да се увеличи събираемостта – това не е в моята компетенция”, добави д-р Минков.

Ректорът на Медицинския университет проф. Красимир Иванов, който е бивш шеф на МБАЛ „Св. Марина” и настоящ член на борда на директорите, одобрява поправките в закона.

„Подкрепям всяко едно начинание, което ще доведе до заплащане на вноските от всички български граждани, тъй като това ще гарантира устойчивостта на здравната система. След като е приет този модел за осигуряването – трябва всички, които са задължени да си плащат, да го правят. Иначе излиза така, че едни хора живеят за сметка на другите, а няма откъде другаде да се покрие дефицитът в системата. Няма как, ако хората не си плащат вноските, да имат претенции за хубаво здравеопазване. Когато дискусията се измести лекари да коментират повишаване размера и събираемостта на вноските, тълкуванията обикновено са в стил „тези лекари все им увеличават парите, а те все са недоволни”. А това не е така – самите пациенти искат да има по-добри условия, апаратура и лекарства, но в същото време търсят начини как да не плащат”, заяви проф. Иванов

Поправката в закона нарушава правата на гражданите и противоречи на Конституцията, смята общинският съветник от БСП проф. Анелия Клисарова, която оглавява комисията по здравеопазване в местния парламент.

„Всеки собственик има право да разполага със собствеността си, независимо дали е плащал осигуровки, които по нашите закони не си задължен да внасяш. Някой може да иска да ползва само частни клиники – как тогава ще получи бележка от НАП. Друг, който е безработен, може да иска да продаде колата си, за да има от какво да живее – какво правим тогава. Ще бъде невероятно трудно точно така да увеличим приходите на Здравна каса. При толкова неосигурени социално слаби и безработни – на тях какво ще им вземем. Между първо и второ четене този закон трябва да бъде променен така, че да не противоречи на Конституцията и да не нарушава правата на гражданите”, препоръча проф. Клисарова.

Последвайте ни