Целунат от армията задник
Целунат от армията задник / netinfo
Хората, на които завиждам сериозно тези дни. Хората, които никога през живота си няма да срещат най-концентрираната на едно място тъпота. Това са хората, които няма да са последната наборна войска през март. Хората, които никога няма да бъдат наборна войска. Момчета, вие имате късмет. Имате натовски късмет. Имате късмет не толкова, че не усетихте чанча и не се запознахте със старите. Имате късмет, че не срещнахте тъпотата, която в армията е предимно с болтови или поне старшински пагони. И на която тъпота задължително трябва да се козирува. Момчета, вие наистина имате късмет. Това не е вашата армия и няма смисъл да служите в нея. Това не беше и моята армия, нито на човека срещу мен – тонрежисьора Стелиян Донев, но ние нямахме вашия късмет и ни се наложи да козируваме на тъпотата.

Когато се уволнявах преди няколко години си обещах, че няма да се уморя да повтарям, че военните са тъпанари. Военните са тъпанари. Супер тъпанари. Може би не всички, но повечето задължително. И това че последните наборни войници влизат през март е може би една от най-хубавите новини за вашата младост момчета, които понякога ви наричам скатавки. Днес няма да ви наричам скатавки, днес ви наричам хора с късмет. Защото тази армия е толкова тъпа, че няма нужда не само да служите в нея, ами изобщо няма нужда от нея. Тази армия загуби и последния си аргумент. Аргументът, че произвежда истински мъже. Истината е, че тази армия произвежда нещо, което започва с буквата П. И което в географията на жената се намира между краката й. Това е последната армейска история, която е по-тъпа дори от всички нощни извращения с новобранци в спалното. Това е историята на един офицер от Варна, за когото говорихме цялата минала седмица. И най-логичното, което можеше да се случи след нея, е да дойде шифрограмата за последната наборна войска.

Офицерът Людмил Ангелов, който заедно с областния управител се опитаха да паркират по едно също време на едно и също място. Цялата минала седмица това беше темата на всички медии, тази седмица погребахме случая. Защото армията се извини на политиката и на никого вече не му е интересно какво точно се случи преди две недели на улица „Генерал Столипин”. Единственото, което остана като факти е, че е имало шамари между офицер и политик, имало е арест за офицера, накрая имало и извинение. Журналистиката знае само това и най-вероятно и е напълно достатъчно.

Моето предимство като журналист пред който и да е офицер е, че ако утре не ми харесва да работя в Дарик, защото трябва да се извинявам на политици, ще напусна Дарик и ще потърся друго радио. Това няма как да се случи на капитан Ангелов, защото няма друга армия, с която да смени досегашната. И трябва да изтърпи унижението - да се извини публично на политик за нещо, за което не се чувства виновен. Казвам това, съдейки по версията, която разказа в съда капитанът. Няколко дни по-късно той си смени версията и се извини на областния управител, докато във врата му дишаше началникът. И след като щабът на флота се възмути от него публично.

Ако не се беше извинил, Ангелов най-вероятно щеше да бъде уволнен. Щеше да бъде съден, защото сега съм сигурен, че ще му се размине. Но като цяло щеше да изглежда като мъж. Човекът си знае най-добре каква му е ситуацията - кого трябва да издържа, трябва ли да връща кредити и останалия битов рекет. Може да има хиляди причини, но не мога намеря причина, заради която армията ще накара свой подчинен, който в една банална житейска ситуация се чувства прав, да целува политически задник. Тази армия трябва да защитава нашите, включително и на политиците, задници, когато се случи нещо. Като през останалото време се държи горе-долу достойно, без да ги целува тези задници.

Закрийте тази армия. Закрийте я не само за наборна войска. Закрийте я изобщо. Няма нужда от нея. Няма нужда от армия, която вместо да ти пази задника, го целува. И накрая ще го повторя още веднъж - Военните са тъпанари. Супер тъпанари.

Коментара можеш да чуеш, като изтеглиш звуковия файл.