Половината от жителите на китното селце Паламарца са чужденци. Решихме да се запознаем с британците, тайландците, руснаците, нигерийците и българите там, които празнуват Великден заедно, макар и разделени в условията на пандемия.
Джо живее от пет години в Паламарца със своята съпруга. Идва от Северна Англия и не мисли да се връща на Острова. Всеки ден, с личния си автомобил, обикаля из селото и разнася храна на възрастните хора, заедно със Зехра – сътрудничка в кметството. Ежедневно помагат на 68-годишния дядо Рачко, разказва NOVA.
В период на пандемия притесненията на Джо и повечето заселници от Великобритания, са за възрастните хора в селото.
Не се притеснявам за мен. Аз съм здрав и млад. Искам да запазим старите хора на селото. Обичам да помагам. Има добър живот и искам, и другите да има добър живот“, каза той и допълни, че е щастлив, че в този момент не е в Англия.
„Имам една приятелка, която работи в автобуси. Нямат маски и ръкавици и много ги е страх от този вирус. Нямат респиратори и медиците трябва да решават, кой ще е жив и кой – няма да е жив. В България е много по-добре от Англия“, споделя Джо.
На същото мнение е и Ела, която срещаме на селската улица в Паламарца. Тя от Румъния, но живее от три години в Паламарца.
Продължаваме с Джо и Зехра към следващия адрес. Там е 83-годишната баба Вицка. Така, всеки ден, заселниците в Паламарца помагат с нещо на селото с общо 500 жители, повечето от които са възрастни.
„Те бяха първите, които дариха 250 маски на възрастните хора. Купуват храна на хората, които не могат да си позволят и не могат да излязат от дома си“, обясни Георги Георгиев, кмет на Паламарца.
Доброволната самоизолация на село е решение, което 110-те заселници са взели още преди години заселвайки се в Паламарца. Така, настоящата ситуация приемат философски. Като Дмитрий, който е родом от Русия, но идва тук от Англия, където е работил 16 години.
Благодарен на възрастните хора в Паламарца е и 37-годишният Марк - първият чужденец заселил се преди 13 години в селото. Освен в Англия е живял в африкански страни и арабските емирства. Местните са го научили, как да оцелее на село. Затова сега им се реваншира.
Той вече отглежда зеленчуци и се чувства сигурен във време на световната пандемия COVID-19.
„Много е важно хората да разберат, че този вирус е опасен. Ситуацията с моите приятели и семейството ми в Англия е неприятна. Те не могат да живеят в къща на село. Те живеят къща, до къща и пак къща. Нямат дворове. Трябва да си купуват всичко, от което имат нужда само от магазините“, каза Марк.
Обединени, българи и чужденци почти не усещат проблема „коронавирус”. Но било така във всички села у нас.
„В това трудно положение, ако може правителството да отпусне по временната заетост, ако може от Бюрата по труда, една част да се насочат към кметствата“, каза още кметът на Паламарца.
Джо живее от пет години в Паламарца със своята съпруга. Идва от Северна Англия и не мисли да се връща на Острова. Всеки ден, с личния си автомобил, обикаля из селото и разнася храна на възрастните хора, заедно със Зехра – сътрудничка в кметството. Ежедневно помагат на 68-годишния дядо Рачко, разказва NOVA.
В период на пандемия притесненията на Джо и повечето заселници от Великобритания, са за възрастните хора в селото.
Не се притеснявам за мен. Аз съм здрав и млад. Искам да запазим старите хора на селото. Обичам да помагам. Има добър живот и искам, и другите да има добър живот“, каза той и допълни, че е щастлив, че в този момент не е в Англия.
„Имам една приятелка, която работи в автобуси. Нямат маски и ръкавици и много ги е страх от този вирус. Нямат респиратори и медиците трябва да решават, кой ще е жив и кой – няма да е жив. В България е много по-добре от Англия“, споделя Джо.
На същото мнение е и Ела, която срещаме на селската улица в Паламарца. Тя от Румъния, но живее от три години в Паламарца.
Продължаваме с Джо и Зехра към следващия адрес. Там е 83-годишната баба Вицка. Така, всеки ден, заселниците в Паламарца помагат с нещо на селото с общо 500 жители, повечето от които са възрастни.
„Те бяха първите, които дариха 250 маски на възрастните хора. Купуват храна на хората, които не могат да си позволят и не могат да излязат от дома си“, обясни Георги Георгиев, кмет на Паламарца.
Доброволната самоизолация на село е решение, което 110-те заселници са взели още преди години заселвайки се в Паламарца. Така, настоящата ситуация приемат философски. Като Дмитрий, който е родом от Русия, но идва тук от Англия, където е работил 16 години.
Благодарен на възрастните хора в Паламарца е и 37-годишният Марк - първият чужденец заселил се преди 13 години в селото. Освен в Англия е живял в африкански страни и арабските емирства. Местните са го научили, как да оцелее на село. Затова сега им се реваншира.
Той вече отглежда зеленчуци и се чувства сигурен във време на световната пандемия COVID-19.
„Много е важно хората да разберат, че този вирус е опасен. Ситуацията с моите приятели и семейството ми в Англия е неприятна. Те не могат да живеят в къща на село. Те живеят къща, до къща и пак къща. Нямат дворове. Трябва да си купуват всичко, от което имат нужда само от магазините“, каза Марк.
Обединени, българи и чужденци почти не усещат проблема „коронавирус”. Но било така във всички села у нас.
„В това трудно положение, ако може правителството да отпусне по временната заетост, ако може от Бюрата по труда, една част да се насочат към кметствата“, каза още кметът на Паламарца.
