На 3 февруари Православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил.
Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещенник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител. След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.
Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да се хваща остър предмет. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци.
На 3 февруари имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника.
Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил.
Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещенник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител. След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.
Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да се хваща остър предмет. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци.
На 3 февруари имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника.
