Стара Загора е домакин на шестото издание на фото изложбата на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства - „Самолетостроенето в Казанлък“. Експозицията се открива на 12 февруари, вторник в изложбената зала библиотека „Захари Княжески“ в Стара Загора.
Войните за България - хронография на спомена (СНИМКИ)
Гостуването в Града на липите идва след премиерата в Казанлък през февруари тази година и представянето през април в Народното събрание в София. Изложбата бе показана за Деня на авиацията и космонавтиката и на Летище „Казанлък“. Предизвика интерес при представянето й в ДА Пловдив и Музеят на авиацията в Крумово.
Денис Бучел показва стрийт фотография в Казанлък
Експозицията проследява в документални снимки развитието на самолетостроенето в Казанлък - един от големите авиационни центрове през 20-и век у нас, след създаването през декември 1926 г., на Аеропланното училище тук. То се открива малко след производството на първите летателни апарати на Държавната аеропланна работилница – ДАР, в София, където до 1941 г. се строят 16 типа самолети.
В построената фабрика в Казанлък, до 1938 г. се произвеждат основно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с българското Министерство на войната.
Изложбата на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, под името „Самолетостроенето в Казанлък“, представя снимки от строителството на училището и фабриката в града, моменти от обучението, подготовката за полети, както и снимки от високо, по време на полет.
Експозицията включва фотокопия на снимки, в голямата си част, предоставени от българската Военна академия „Г.С. Раковски“, селектирани и предварително проучени от полковник проф. Димитър Недялков. Ползвани са и копия на архивни кадри, собственост на колекционери и наследници на казанлъшки военни като Петя Големанова, Румелия Христова и Лилия Димитрова.
От 1932-а до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край Казанлък, става база за летателно обучение.
До 1945 г. в „Капрони“ се завършва заложената отпреди серия КБ – 11 „Фазан“ и се правят планери за начално аеро обучение по германски лиценз. Преди това тук се създават и други апарати с имена на птици – „Пеперуда“, „Чучулига“, „Папагал“ в няколко разновидности. Фабриката се прочува с безмоторните си самолети.
Още през 30-те години на 20-и век, Казанлък става център за обучение на млади авиатори, което продължава до 90-те години на 20-и век, когато самолетостроенето в Казанлък отдавна е приключило.
Увлечени от славата на казанлъшкото Авиационно училище и самолетна фабрика, стотици младежи поемат пътя на професионални летци, инженери, парашутисти. В Казанлък и сега има действащ Авиоклуб. Градът продължава да бъде ежегоден домакин на авиосъбор, работи и фирма за производство на малки летателни апарати.
Съорганизатори на поредното издание на изложбата са и Българско астронавтическо дружество – Пловдив.
Войните за България - хронография на спомена (СНИМКИ)
Гостуването в Града на липите идва след премиерата в Казанлък през февруари тази година и представянето през април в Народното събрание в София. Изложбата бе показана за Деня на авиацията и космонавтиката и на Летище „Казанлък“. Предизвика интерес при представянето й в ДА Пловдив и Музеят на авиацията в Крумово.
Денис Бучел показва стрийт фотография в Казанлък
Експозицията проследява в документални снимки развитието на самолетостроенето в Казанлък - един от големите авиационни центрове през 20-и век у нас, след създаването през декември 1926 г., на Аеропланното училище тук. То се открива малко след производството на първите летателни апарати на Държавната аеропланна работилница – ДАР, в София, където до 1941 г. се строят 16 типа самолети.
В построената фабрика в Казанлък, до 1938 г. се произвеждат основно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с българското Министерство на войната.
Изложбата на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, под името „Самолетостроенето в Казанлък“, представя снимки от строителството на училището и фабриката в града, моменти от обучението, подготовката за полети, както и снимки от високо, по време на полет.
Експозицията включва фотокопия на снимки, в голямата си част, предоставени от българската Военна академия „Г.С. Раковски“, селектирани и предварително проучени от полковник проф. Димитър Недялков. Ползвани са и копия на архивни кадри, собственост на колекционери и наследници на казанлъшки военни като Петя Големанова, Румелия Христова и Лилия Димитрова.
От 1932-а до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край Казанлък, става база за летателно обучение.
До 1945 г. в „Капрони“ се завършва заложената отпреди серия КБ – 11 „Фазан“ и се правят планери за начално аеро обучение по германски лиценз. Преди това тук се създават и други апарати с имена на птици – „Пеперуда“, „Чучулига“, „Папагал“ в няколко разновидности. Фабриката се прочува с безмоторните си самолети.
Още през 30-те години на 20-и век, Казанлък става център за обучение на млади авиатори, което продължава до 90-те години на 20-и век, когато самолетостроенето в Казанлък отдавна е приключило.
Увлечени от славата на казанлъшкото Авиационно училище и самолетна фабрика, стотици младежи поемат пътя на професионални летци, инженери, парашутисти. В Казанлък и сега има действащ Авиоклуб. Градът продължава да бъде ежегоден домакин на авиосъбор, работи и фирма за производство на малки летателни апарати.
Съорганизатори на поредното издание на изложбата са и Българско астронавтическо дружество – Пловдив.
