Този, снощният филм, сме го гледали вече. И не ни хареса./Странен садомазорефлекс/. И даже някои са го играли... Е и? Никога врясъците, бутилките, обидите, хулиганията и наглостта, не са създавали нормално общество. Да си ходят другите, "Оставка!", щото са "мафия" и "червени копелета" - ОК!
Но всъщност ние ги овластихме... И още нещо: тези си отиват, после? Кой? Кой от всички? Тези от сокаците ли? Който обиждат на КУ.ВА всяка жена, която ги гледа не толкова мило? Или любопитно се взре в плакатите им или в набързо изрисуваните им разкривени национални флагове по лицата? Е, не!
Или всичко това е, за да си изкара някой по-интересно лятото, защото от скука и или просто мързел, /тъй като в BG има достатъчно какво да се работи, стига да ти се работи/, е станал социопат с голям глас или си е купил колело, с което да лежи по улиците?
Отказвам да повярвам, че децата ни ще воюват едно срещу друго: едните в униформи, другите с буквар за невзет изпит в раницата. Децата ни, родени там някъде, в заблудените наши отминали революционни нощи, разпилели мечтите ни навсякъде по света, невъзможни за сбъдване. /Защото камъкът в крайна сметка си тежи на мястото/.
Трябваше да научим нещо за този четвърт век. Трябваше. Или поне да проумеем, че за да имаме държава, в която да живеем и се чувстваме добре и нормални хора, следва да се научим да я уважаваме същата тази държава и да почитаме държавността, колкото и неудобна да ни се чини понякога. Най- малкото, че такава самите ние си я произвеждаме.
Защото BG не е Орешарски, нито Бойко Б., нито който и да е друг там омразник от сградата на Парламента или клекнал по паветата "момчурляк", изгубил себе си и времето си в разнопосочните проекции за щастие, доволно осигурявани му от всевъзможни фантазьори.
Колкото и да е тъжно BG е всичко онова, което сме самите ние. От лъскавия парфюмиран крадльо, до клошаря отсреща, който като не получи пари, те кълне до девето коляно.
Трябваше и да научим за този четвърт век ураджийство, че не е възможно да живеем добре, щом позволяваме на шепа хора да клатят и малкото рехаво и относително разумно нещо, което се изпречи на пътя ни.
Апропо, ако не сте забелязали, залисани в революционни крясъци или в мераците по море и разгул - Жътва е! Дядовците ни, прегърбени ожънаха в комбайните, куците ни баби вързаха пипера, слънчогледът узря,а сушата погуби малкото полски китки.
Време е за работа!
Добър ден, България! С надеждата да се освестиш.
