Днес се навършват 20 години от събарянето на комунистическия режим в България.
Предполага се,че 20 години след началото на демокрацията в България свободата на словото вече е възможна.
И днес би трябвало да я празнуваме.
Не с коктейли и фойерверки.
Така правят едни други хора, а те надали празнуват свободата.
Свободата на словото се празнува с писане и говорене на истини.
Поне би трябвало да е така след 20 години уж възможна свобода.
Така обаче не е.
Днес, 10 ноември,2009,
20 години след падането на комунизма, на режима, на страха и на мълчанието,
беше заведено дело за клевета срещу старозагорски журналист, проявил нахалството да свърши работата си по начина, по който се очаква от него.
Всъщност нахалството на журналиста се изразява в това, че той се е осмелил да разкаже за нередности, за които е научил.
Колко е простичко.
Обвиняем съди журналист затова, че журналистът се осмелява да уронва авторитетът му с данни, които са верни и събрани от прокуратурата в 250 тома.
На фона на това, което предстои – дело за клевета, на което ще бъде доказвана невинността на един журналист, е смешно, даже повече, наивно и лигаво, да си честитим 20 – годишнината на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ.
Такава всъщност няма. Поне там , където най-вече трябва я има.
Защото както каза обвиняемата Венелина Попова „20 години, след като съборихме комунистическия режим в България, има такива, които се чувстват достатъчно обогатени и можещи да затворят устите на журналистите”.
Чувате ли ехидния смях на онзи дребничък и прост човечец?
Да, всъщност, Живков с право би попитал "За това ли се борихте, другари?"
