Някои от сградите в София, вписани като паментници на културата, ще бъдат извадени от този списък, след като приключи цялостният преглед на състоянието им в момента. Това каза главният архитект на София Петър Диков. Той уточни, че личната му амбиция е да има и сгради, построени след 1944 година, които също да бъдат обявени за паметници на културата.
В периода между 1975 и 1985 г. в списъка на сградите паметници са
вписани повече, отколкото трябва, заяви архитект Диков и допълни, че няма нито една такава сграда, строена след 1944 година. Едни от тези паменици, които аз съм убеден, че трябва да бъдат вписани са комплексът на ларгото - ЦУМ, бившия партиен дом и хотел Шератон Балкан, каза главният архитект на столицата.
До края на годината пък ще бъде внесен проект за законови изменения, които да регламентират собствиниците на такива сгради да внасят в сметката на етажната собственост средства, равни на размера на данък сгради и да ги ползват за реконструкция на тези паметници. Това заяви още Диков и посочи като основен проблем фактът, че сградите паметници на културата са освободени от данъци.
"Механизмът категорично не е ефективен, защото те са освободени, но с презумцията, че парите, които трябва да дават като данъци, трябва да ги вложат в реновиране, но никой не им казва и никой не ги принуждава да направят това. Те просто не плащат данъци. Едновременно с това тези сгради се рушат. Сградите, които изглеждат най-зле и са в най-лошо състояние, 80 на сто от тях са паметници на културата. Затова трябва да намерим механизмите, по които и да стимулираме, пък от друга страна и да принудим собствените, защото всичко става както е казал Андрей Ляпчев “Со кротце, со благо и со малко кьотек”, коментира Диков.
