Прасковите и кайсиите в Сливенско а измръзнали от застудяването в края на месец февруари. Това съобщи Коста Петров, председател на Сдружение "Българска праскова" .
„ Падналите температури по поречието на река Тунджа до -17 градуса са предизвикали измръзване на близо 50 на сто от цветните пъпки. По-голям е процентът на измръзване при кайсиите. Не толкова големи са пораженията при сливовите и черешовите насаждения”, коментира Петров.
По думите му тези студове могат да предизвикат апоплексия при плодните дръвчета. Тя се получава, когато сокодвижението в овошките е започнало, но ниските температури водят до замръзване, а по-късно и до изсъхване на дръвчетата. Подобна ситуация овощарите от Сливенско помнят през 1985 година, когато при внезапно падане на температурите, овошките са пострадали. Това е наложило хиляди декари праскови да бъдат изкоренени.
В Сливенска област се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. Прасковите са около 16 000 декара,а близо 3000 декара са насаждения със сливи и джанки, 8000 декара са черешите.
30% ОТСТЪПКА!
„ Падналите температури по поречието на река Тунджа до -17 градуса са предизвикали измръзване на близо 50 на сто от цветните пъпки. По-голям е процентът на измръзване при кайсиите. Не толкова големи са пораженията при сливовите и черешовите насаждения”, коментира Петров.
По думите му тези студове могат да предизвикат апоплексия при плодните дръвчета. Тя се получава, когато сокодвижението в овошките е започнало, но ниските температури водят до замръзване, а по-късно и до изсъхване на дръвчетата. Подобна ситуация овощарите от Сливенско помнят през 1985 година, когато при внезапно падане на температурите, овошките са пострадали. Това е наложило хиляди декари праскови да бъдат изкоренени.
В Сливенска област се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. Прасковите са около 16 000 декара,а близо 3000 декара са насаждения със сливи и джанки, 8000 декара са черешите.
30% ОТСТЪПКА!