Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение № 47/11.06.2025 г. по в.н.о.х.д. № 240/2024 г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу решението от 11 юни 2025 г. по в.н.о.х.д. № 240/2024 г. на Апелативен съд-Бургас.
С присъда от 17.07.2024 г. по н.о.х.д. № 73/2024 г. на Окръжен съд-Сливен подсъдимият Стоян Радев е признат за виновен в това, че при управление на моторно превозно средство на 28 юли 2022 г. в Сливен по непредпазливост причинил смъртта на възрастна жена, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и деецът е избягал от местопроизшествието.
Окончателно: 20 г. затвор за шофьора, убил трима души на пътя Плевен – Ловеч през 2023 г.
За извършеното престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, което наказание е редуцирано с една трета на 4 години и 8 месеца „лишаване от свобода“ поради проведено съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е лишен и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 7 години.
С решението на Апелативен съд=Бургас е изменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият е оправдан по обвинението за превишаване на максималната допустима скорост (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП). Наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 4 години, а наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ е намалено на 6 години.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители за допустими, но неоснователни. В решението си върховните съдии посочват, че въззивният съд е извършил подробни анализи и преценка на доказателствата по делото.
Отчетено е признаването на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия (поведението му като водач на превозното средство преди и след произшествието - употреба на наркотични вещества, напускане на местопроизшествието, сваляне на регистрационните табели на автомобила и оставянето му за ремонт, както и причинената в резултат на това произшествие смъртта на жената.
В съответствие с правомощията си и при прецизен анализ на експертните изводи за механизма на настъпване на произшествието, въззивният съд се е съгласил с преценката на първата инстанция за реализирано от подсъдимия от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като постановява оправдаване за допуснато нарушение и на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - то е прието за налично, но не е в причинна връзка с настъпилото произшествие.
По отношение на наложеното наказание съдебният състав на ВКС счита, че въззивният съд правилно е преценил съвкупността от обстоятелства - смекчаващи (чисто съдебно минало, млада възраст, трудова ангажираност на дееца и изразена критичност и съжаление за стореното) и отегчаващи отговорността обстоятелства (управление на превозно средство след употребата на различни по вид наркотични вещества и напускане на мястото на произшествието, съпроводено със сериозен опит за заличаване на следите от удара).
Отчетен е и приносът на пострадалата за настъпване на съставомерния резултат, несъмнено установен в рамките на делото. Касационните съдии посочват, че определеното наказание за срок от шест години и намаляването с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 НК, което води до наложения окончателен размер от четири години е справедливо.
Така определеният срок на изолиране от обществото при данните за личността на подсъдимия в достатъчна степен гарантира постигането на индивидуалната и генерална превенция.
По същите съображения и кумулативната санкция лишаване от право на управление, намалена за срок от шест години се явява съответна на обществената опасност на деянието и дееца, без да се игнорират и констатираните по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства.
