„Клан клан недоклан" - това е първото нещо, което се сещаш, когато чуеш името на китно селце на 7 км. от Разград. Оказва се обаче, че Недоклан няма нищо общо с козела от народната приказка, а е компилация от българско име и турска дума - Недьо калан - останалият Недьо.
И до днес населението е смесено и хората си живеят мирно и спокойно, тъгуват и празнуват заедно, вече обсъждат как ще посрещнат Шекер байрама в края на месеца.
На 7 км. вдясно по пътя от Разград към Исперих има разклон, табела за населено място обаче няма. Още километър - два и от гората се озоваваш в малко китно селце.
..... защото не влиза някои да излезе пак оттука, да мине през селото, примерно Ясеновец - минава се през него, тъй е по-добре да няма табела.
С леки модификации всички в Недоклан знаят откъде идва името на селото. Краткият вариант разказва секретарят на читалището Атче Мухаремова, а подробният - един от най-възрастните жители на Недоклан Петър Рачев.
Когато турците се изтеглят от България, една част от тях остава тука. Тез турци, които се изтеглят, запалват селото, за да се ликвидира. Имало един дядо Недьо, на времето имаше пещи, дето се пече хляб, дребничък бил и се скрил в пещ. След като изгаснал пожара, се показва, турците, които останали тука, ние нямаме лоши турци оттогаз още, а дядо Недьо тука, и почнали да му викат Недьо калан - останалия Недьо, понеже единствен оцелял.
Малко се разминават версиите за това дали е продължен родът на основателя на селото.
Имат, обаче са в града, кака Пенка, бати Митко.
Не, само той остава, той е бил възрастен.
Селото е сменяло местоположението си три пъти, докато се установи в ниското сред дъбовата гора, никой обаче не знае как се е казвало преди.
Първо е било в гората към Исперихския път, сега кантон има там. Тогаз не е било гора, през турско запалват селото и на Юртлука се изместват, и там същото, пак го махат и селото идва тука в Кулака, в ниското да не се вижда. Ама не мога годините да ти кажа.
Село Недоклан е така скрито в гората, че през 1944-та година руските войници без малко да пропуснат да го освободят - разказва вече като свидетел дядо Петър.
Кат дойдоха руснаците, те минават по Исперихския път и отиват в града, към Недоклан калдаръм нямаше, не се отбиват, не го намират къде е. Като идеха, някои се криеха или конете си криеха, защото руснаците ги вземаха, а оставяха своите коне в замяна. Чичо Марин един кьорав кон имаше го докара да го занесем в гората, по едно време горе идат се чува, че руски приказват, дойдоха руснаците. И когато свиват, отиват в Радинград, там накрая има могила голяма. Оттам с колата, и виждат нашето село и през гората идват тука. След туй намериха скрити коне каруци те чак от Русия не са дошли със същите каруци и коне.
На колко години си? - Колко ми даваш? - 70 - 83-та почвам, тук съм раждан и живял, сега вече зимно време ходя у града.
Историята помни два опита да се смени името на селото, и двата - неуспешни. Вариантите били Средгорица, Дъбово, Вълчи дол, Дъбрава.
След 9 септември имахме хора, партизани се писали, комунисти, Иван Димов, Петко Василев и Дочоолу, Стоян Русев, Пано правиха опит да сменят името на селото да го сложат както искат - Средгорица, Дъбово, по пътя имаше 3 големи дъба до салкъмите, Вълчи дол, но не се съгласиха от София им върнаха предложението около 1949-та година беше това.
През 1987-1988 г. пък Тодор Живков не се съгласи да се сменя името, Дъбрава беше предложението. Кой го направи - младите, по-възбудени таквиз се писаха за активисти.
В момента в Недоклан живеят 320 човека - българи и турци.Общите проблеми решават заедно, заедно и празнуват. Вече се готвят за Шекер байрама в края на месеца - разказват Атче, дядо Петър и секретарят в кметството Хатидже Хасан.
Сега какво работят хората от Недоклан? - Чакат да ги вземат на работа, без работа, някои са в чужбина, арендатори имаме, в големите градове. Преди време 3 рейса идваха за работници за Разград, имаше преди работа, сега няма.
Пък сме много добре от едно време с турците.
Преди нямаше затворено, заградено изоставяхме си по нивите инструментите, никой не буташе, сега вече има да бутат, ама не са от селото.
Караници нямаме, Байрам пак иде, ще празнуваме.
Само един въпрос тормози дядо Петър, селото е сред тези, в които няма да има пряк избор на кмет, а ще се назначи кметски наместник. Дано да е местен - надява се възрастният човек.
По едно време идваха от града, един бай Роман имаше, събра ножовете на чобаните, щото да не правят зарари.
