Археолозите извършващи проучването на северозападната част от късноримския укрепен град Ковачевско кале до Попово, попаднаха на две нови и интересни находки – кладенец, датиран в 4-ти век и помещението с пещта (префурниум), от което се отоплявала банята на града (термите).
Според проучвателите, кладенецът е бил също елемент от частично разкритата баня, като се е намирал в едно от най-крайните помещения на сложната по своята структура многоделна сграда. Доловен е в едва личащо в пласта от 4-ти век хоризонтално нарушение. Самият кладенец не иззидан, а е бил направен от монолитни каменни блокове, с размери 0,90 на 0,90 м и височина 0,70 м. Камъните са били първоначално издълбани като тръби, добивайки вътрешен диаметър около 0,65 м. След изкопаването на отвора в земята, каменните блокове са били спуснати в него и поставени един върху друг. С течение на вековете или сред природен катаклизъм те са поддали и са започнали да се приплъзват на север - по посока на наклона на неравния терен. В това му състояние съоръжението е разкрито от разкопвачите. Съдържанието на затлачения кладенец е проучено дълбочинно на 1,20 м без дори да има податки за неговия край.
Няколко метра на север от кладенеца, в последния ден на археологическите разкопки, археолозите успяха да разкопаят цялостно и едно помещение от 5,30 кв. м, от което се е захранвала пещта на банята (т. нар. префурниум). Пещта е затопляла с горещия си въздух, чрез сложна система от различни по размер и диаметър подови и стенни глинени тръби, поне две от помещенията на банята - помещението с басейна с топлата вода (тепидариум) и помещението с басейна с горещата вода (калдариум). На един по-късен етап пещта на банята е била зазидана, което говори за цялостна промяна на предназначението на банната постройка. Интересното е, че дори едно малко и помощно помещение като гореспоменатото е било старателно обмазано с хоросан, оцветен в жълтокафяв цвят и впоследствие украсено с декоративна врязана украса. Тя и до днес е частично запазена по стените около входа му.
С разкриването на кладенеца и префурниума на термите на този късноримски укрепен град археологически проучвания, ръководени от проф. д-р Ив. Дончева и Вл. Стойков завършиха. Освен, че те бяха най-мащабните и най-продължителните за цялата история на калето от 1990 г. насам, тези разкопки се оказаха и изключително резултатни и наситени с открития.
