През зимата, дървата са основният източник на топлина в шуменските домове, сочат данните на Териториалното статистическо бюро в Шумен, получени по време на февруарското преброяване на населението и жилищния фонд. Преброителната карта дава възможност за едно обитавано жилище да се посочат до два източника на отопление от общо седем възможни, както и да се запише друг, алтернативен начин, ако се използва такъв. В над 76 % от шуменските обитавани жилища се цепят дърва, като за страната процентът е 56. В селата от нашата област този дял надхвърля 99 %. В 4 общини - Венец, Върбица, Каолиново и Хитрино дървата също са предпочитани от над 99 на сто от населението, а в други пет от над 90 %. Дори и в град Шумен те гарантират топлото във всеки втори дом.
Въглищата са далеч по-слабо предпочитани и се ползват в около 6 на сто от домовете. Обикновено те допълват отоплението с дърва. В община Смядово присъствието им като топлинен източник е почти символично (0.3% от жилищата), а в каспичанско и хитринско те греят около 9 на сто от домовете. Твърдото гориво се оказва най-евтиният начин да се стоплим, но на него разчитат не само слабо имотните, а и по-заможните, които се радват на камини и локални отоплителни инсталации. Разбира се, част от домакинствата съчетават отоплението: печка на твърдо гориво + ползване на електричество.
Преброяването, проведено през 1965 г. сочи, че в тогавашния шуменски окръг цепят дърва и/или се топлят с кюмюр в 96 % от жилищата. По статистика, преди 46 години централното парно е изключителен лукс, достъпен за обитателите на едва 52 жилища в град Шумен. Следват десетилетия, в които то набира скорост. Но след драстично повишаване на цената му през последните години и масовите откази на шуменските домакинства от ползването му, днес на парно отопление от централен източник разчитат живущите в около 1650 жилища. Последното десетилетие ни предостави възможност за отопление с газ, което все още е сравнително рядко използвано. Газификация от централен източник е налична в близо 800 жилища от областта. Извън тях със синьо гориво се захранват още около 680. Т.е. газифицирани под една или друга форма (чрез инсталация или газова печка) са 2.3% от жилищата в област Шумен. В централната община този дял е 3.1, а в община Нови пазар - 3.7.
През 1965 г. токът, като топлинен източник (в комбинация с дърва, въглища или нафта), присъства едва в три процента от шуменските жилища. Днес, не и без помощта на климатиците, електричеството осигурява температурен уют в студените дни, във всеки четвърти шуменски дом и всяко трето жилище в страната. Въпреки, че всички селища в област Шумен са електрифицирани, делът на селските домове, отоплявани с ток е символичен (1.4%), докато в града процентът надвишава 40. Във Венец, Върбица и Никола Козлево потребителите на електричеството, като вид отопление, са под процент, но в шуменската община доближават 44 %.
И преди пет десетилетия и днес нафтата е най-слабо предпочитаното гориво. Делът му в нашия регион намалява от 0.8% до 0.2 % днес. В три общини - Венец, Никола Козлево и Хитрино няма дом, отопляван с нафта, а общо за областта тези жилища са едва 115, а общо за страната под 7000.
Отопление от вид, различен от горепосочените (пелети, термопомпи и др.) има само в 0.3% от шуменските домове и в 0.5% от тези в страната.
Топлината у дома е функция, както на отоплението, така и на добрата изолация. Статистиката сочи, че енергоспестяваща дограма е монтирана в 23.4 % от шуменските жилища. И тук лидер е шуменската община, в която почти всяко трето жилище е снабдено със съвременна дограма. Изостават Смядово и Никола Козлево, където в тази категория попада съответно всяко 12-то и 14-то жилище.
Външната изолация също е фактор за по-висока домашна температура и по-ниски разходи за отопление, но тя е по-слабо разпространена. Такава е налична едва при 9 на сто от жилищата. В отделните общини делът на изолираните жилища варира от близо 14 % за община Шумен до 1.3 % във Върбица, Никола Козлево и Смядово.
