Борислав Славчев е ученик в Математическата гимназия в Русе. Тази година той е абитуриент и вече има планове за своето бъдеще-да учи в чужбина, но да се върне в България. Не му е безразлично какво се случва в родината му и е от хората, които искат да променят нещата, за да може младите да се чувстват добре в страната си. Той е лидер на организация ”SPARK iT!” чиято цел е да помага на гимназисти да намерят път в живота си и да направят първите стъпки по него. Той ни предостави есето си на тема “Защо не се променя образованието в България?”. То може да бъде прочетено и на https://sparkitbg.wordpress.com/2016/03/15/zashto-obrazovanieto-ne-se-promenya/
Нещо не е наред с образованието в България. Аз лично смятам, че по-скоро нищо не е наред. Поставените цели са зле, използваните средства са зле, постигнатите резултати са зле.
Защо обаче нещата остават така? Защо продължаваме да се борим за безсмислени оценки на безполезен материал по нежелани предмети в неприятна среда?
Отговорът на този въпрос е сложен. Намесени са много фактори и смятам да започна от фактора „Кой?“.
Кой може да промени системата?
Не съм аз, не си ти, не са и учителите.
Управляващите са единствените, които могат да променят системата. Както казах горе обаче, и те не са виновни за положението. Правителството не може да прави каквото си иска, а само каквото му позволи народът.
Настоявам да отбележа, че между позволявами харесвам има огромна разлика. Това че нещо не ми харесва не означава, че не го позволявам. Не харесвам образователната система, но й позволявам да ми губи времето като ходя на училище. По същия начин дори народът да не харесва дадена мярка на правителството, ако мярката бъде въведена и правителството не бъде свалено, то народът я позволява.
Убеден съм, че от управляващите има хора, които искат да подобрят образованието. Народът обаче няма да им го позволи. Не мисля, че скоро можем да видим смислена промяна в системата, защото мнозинството от народа просто не я искат.
Защо не искат?
Различните хора са на различно мнение по този въпрос, но ето основните позиции и предположения за мислите, които стоят зад тях:
1. Всичко е наред
Макар да не познавам такива хора, допускам, че съществуват.
За тях всичко е наред – и системата е добре, и резултатите от нея. Блаженство. Няма защо да се прави нещо.
2. Хората в системата са виновни
Ако системата е наред, но резултатите не са задоволителни, значи има проблем някъде другаде. Много хора смятат, че проблемът са хората в системата.
За тях някой е виновен. Дали ще бъдат учениците, учителите, или кой знае кой друг, някой трябва да бъде наказан и да започне да прави нещата както се правят – със или без бой, но за предпочитане със. Тогава вече всичко ще бъде наред.
3. Системата е сбъркана и учениците го заслужават
Ужасяващо е, но такива хора съществуват. Те са близки с втората група, според които хората в системата са виновни. Разликата е в това, че тези го мислят със злоба. Втората група искат нещата да се оправят, а третата – обратното.
Вероятно за тях училище е било травмиращо преживяване и смятат, че и другите трябва да минат през същото.
Те смятат, че щом са го преживели, значи и ние можем. А щом можем, защо да не трябва?
4. Системата е сбъркана, но промяната е страшна
Човешка природа е да се страхуваме от промяната. Дори да знаем, че тя е за добро, промяната е страшно нещо.
Още по-лошото в случая е, че е невъзможно да се знае дали промяната наистина е за добро. Образованието е огромна система, с безброй неща, които ѝ влияят отвътре и отвън, и заради това е невъзможно да се предвиди как ще повлияе промяната в една част на цялата система.
Тъй като всяка промяна може да влоши нещата, за тези хора е най-добре да не правим нищо.
5. Системата е сбъркана и може да се поправи
Тези хора искат нещата да се променят. Те виждат слабите резултати от образователната система. Знаят, че хората са хора и не трябва те да се нагаждат по системата, а тя по хората. Според тях с постепенни реформи всичко може да се оправи.
Те смятат например, че ако просто заплатите на учителите станат нормални и се въведат повече избираеми предмети, нещата ще бъдат къде-къде по-добре. Няма всичко да се оправи, но все пак е добра първа стъпка.
6. Системата е сбъркана и трябва да бъде променена в корена си
Тези хора виждат, че образователната ни система е пригодена за света преди 200 години. Смята, че оттогава досега промяната е твърде голяма, за да можем да я настигнем с малки стъпчици.
Аз съм от тези хора.
Не приемаме, че система, базирана на насилието, бумащината, измислените цели и наизустяването е пригодна за сегашния свят. И не мислим, че сме заслужили с нещо да бъдем превръщани в послушни патриоти-работници.
За да се променят резултатите, трябва да се променят средствата. За да се променят средствата, трябва да се променят целите. Едва тогава ще имаме истинска промяна.
Докато мнозинството от народа принадлежи на групи 1-4, няма как да се случи промяна. Не биха го позволили.
Макар според мен подходът на група 5 да не е подходящ, те имат доброто намерение и правилната посока. Те и група 6 са единствените, които могат да позволят на управляващите да променят нещо.
Отговорът на въпроса „Защо образованието в България не се променя?“ е, че народът не иска то да се промени.
Аз питам: защо трябва хора, които не разбират от образование и не се интересуват от образованието ни да решават вместо нас?
Да опитаме да ги придвижим към групи 5 и 6, където да решават в наша полза? Това изисква да се борим срещу невежеството, арогантността и злобата на огромен брой хора. Не мисля, че трябва да се преборя с глупостта на стотици хиляди, за да мога да получа свястно образование. Аз не мога дори със своята!
Ако не можем да спасим всички, то всеки трябва сам да се спаси. Трябва да четем смислени неща. Трябва да правим смислени неща. Важното е въпреки злобата и глупостта да ставаме все по-добри и по-способни хора. Всеки ден и завинаги.
След време, когато властта е в нас, тогава ще променим системата.
Знам, че това есе създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Какви са проблемите на системата? Как би трябвало да изглежда една ефективна образователна система? Какъв е пътят от тук до там?
