Петровден се чества на 29 юни. В източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел .Те са наречени още "стълбове на православната вяра ". Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богамолците, се слага край на Петровия пост.
По традиция и обичай всяка година на 1 юли пък се отбелязва деня на „Лечителите". Свети Врач е народен празник на всички лечители, врачки, баячки и билкари. Тогава се почита и паметта на светите лечители Кузма и Дамян, чието житие е изпълнено с много чудотворства, свързани с изцелението на глухота, слепота. Вечерта срещу празника болни, недъгави и незрящи хора отиват да преспят в църкви или параклиси посветени на светците.
Този празничен ден се смята за „тежък" и на него не трябва да се работи, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Принасят се курбани за здраве, а болните посещават лечебни извори, като непременно оставят отпечатък от своите дрехи, за да остане завинаги там болестта им. Изнасят се набраните билки от врачките и баячките, като се сортират коя билка за коя болест се употребява.
