От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките.
В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: “Во истина возкресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.
Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.
На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.
На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С ВЕЛИКДЕН завършва Страстната неделя.
