Енергетиката на Република България е един от основните двигатели на икономиката. В последните години основната цел на правителството е насочена точно към подобряване на работата в този сектор, чрез редица законодателни промени и инициативи. Усилията са насочени към намаляване на потреблението на енергия, смекчаване на емисиите, финансови икономии, енергийна сигурност и здравни ползи. Тенденцията е към увеличаване на дела на енергийните нужди на Европа, който се задоволява от чисти и възобновяеми енергийни източници.
Редица Топлофикации в България направиха сериозната крачка към внедряването на нови технологии в производство на топло и електроенергия по примера на развитите европейски страни, но те срещнаха сериозен отпор от редица еко организации и експерти, които не са съгласни с подобен тип инсталации за преработка на отпадъци. Засега единственият аргумент да не се изграждат такива инсталации е, че населението е против изгарянето на отпадъци. Незнанието е в основата на липсата на желание на общините да внедрят такива системи. Технологията при изгарянето е чиста, процесът е затворен. Отделянето на вредни емисии е сведено до минимум. Процесите се извършват при строго определена температура. Тя гарантира, че опасните органични вещества се унищожават.
Сериозният дебат е дали депонирането или преработката на отпадъци е по-добрият метод. Независимо, че немалко отпадъци в цяла Европа се депонират, направо ще кажа, че депонирането може би е един от най-вредният начин за третирането на отпадъците не само за здравето ни, но и за околната среда. Това е така, защото метанът, който се образува на сметищата е мощен парников газ, който допринася значително за глобалното затопляне. Освен това сметищата замърсяват почвата и подземните води за стотици години напред. Имайки предвид, че все пак съществуват отпадъци, които са попаднали в сметищата и са от различни материали, не всички от тях могат или поне по-трудно се рециклират и точно поради тази причина той не винаги е добрият избор. В последните месеци виждаме, че сметищата могат и да са много опасни, заради многобройните пожари, които се образуваха.
Чрез преработката на отпадъци се ограничава замърсяването на околната среда и чувстително се намаляват вредните въглеродни емисии, изпускани в атмосферата. RDF горивото не съдържа никакви органични примеси и не представлява опасност за хората. Процесът на обработка и превоз се следи стриктно от компетентните институции и е изцяло съобразен с всички изисквания на Европейския съюз.
Чрез усвояването на подобно алтернативно гориво се предоставя алтернатива на депонирането на отпадъците, освен това по този начин общините в страната биват подпомагани да оптимизират управлението на генерираните отпадъци. Единственият начин за получаване на "нулев парников ефект" и "нулеви емисии" е ползването на отпадна биомаса за горивна компонента.
Необходимо е да се обясни на обществеността относно технологията, за да стане ясно за всички, че тя няма вредни въздействия и чрез нея по евтин начин могат да се изпълнят европейските изисквания за ограничаване на депонирането на битови отпадъци. От години както в по-големи, така и в сравнително малки населени места в Западна Европа функционират системи за изгаряне на битови отпадъци. В Северна Европа, в страни като Дания, Холандия и Австрия почти изцяло доминират системите за изгаряне на отпадъци. В момента повечето столици в Западна Европа разполагат с инсталации за изгаряне. Такива са внедрени и в Талин, Естония. В стария континент вече има достатъчно натрупан опит и се оказва, че въпросната технология е широко разпространена. Законодателството по темата с оползотворяването на отпадъци е изключително строго, което е една достатъчна гаранция, че всички опасности за околната среда са избегнати.
В България се правят опити, но е необходимо да има здрава политическа воля, която ще се появи, само след като се осъзнаят ползите както за икономиката на страната, така и за всеки един човек. Безспорно съществува нужда от законодателни промени. В България има много подходящи места за позициониране на подобен тип инсталации, защото най-подходящи са градовете, които имат голям консуматор на топлина – производствено предприятие или Топлофикация, а ние имаме редица - София, Пловдив, Сливен, Русе и още много.
Редица Топлофикации в България направиха сериозната крачка към внедряването на нови технологии в производство на топло и електроенергия по примера на развитите европейски страни, но те срещнаха сериозен отпор от редица еко организации и експерти, които не са съгласни с подобен тип инсталации за преработка на отпадъци. Засега единственият аргумент да не се изграждат такива инсталации е, че населението е против изгарянето на отпадъци. Незнанието е в основата на липсата на желание на общините да внедрят такива системи. Технологията при изгарянето е чиста, процесът е затворен. Отделянето на вредни емисии е сведено до минимум. Процесите се извършват при строго определена температура. Тя гарантира, че опасните органични вещества се унищожават.
Сериозният дебат е дали депонирането или преработката на отпадъци е по-добрият метод. Независимо, че немалко отпадъци в цяла Европа се депонират, направо ще кажа, че депонирането може би е един от най-вредният начин за третирането на отпадъците не само за здравето ни, но и за околната среда. Това е така, защото метанът, който се образува на сметищата е мощен парников газ, който допринася значително за глобалното затопляне. Освен това сметищата замърсяват почвата и подземните води за стотици години напред. Имайки предвид, че все пак съществуват отпадъци, които са попаднали в сметищата и са от различни материали, не всички от тях могат или поне по-трудно се рециклират и точно поради тази причина той не винаги е добрият избор. В последните месеци виждаме, че сметищата могат и да са много опасни, заради многобройните пожари, които се образуваха.
Чрез преработката на отпадъци се ограничава замърсяването на околната среда и чувстително се намаляват вредните въглеродни емисии, изпускани в атмосферата. RDF горивото не съдържа никакви органични примеси и не представлява опасност за хората. Процесът на обработка и превоз се следи стриктно от компетентните институции и е изцяло съобразен с всички изисквания на Европейския съюз.
Чрез усвояването на подобно алтернативно гориво се предоставя алтернатива на депонирането на отпадъците, освен това по този начин общините в страната биват подпомагани да оптимизират управлението на генерираните отпадъци. Единственият начин за получаване на "нулев парников ефект" и "нулеви емисии" е ползването на отпадна биомаса за горивна компонента.
Необходимо е да се обясни на обществеността относно технологията, за да стане ясно за всички, че тя няма вредни въздействия и чрез нея по евтин начин могат да се изпълнят европейските изисквания за ограничаване на депонирането на битови отпадъци. От години както в по-големи, така и в сравнително малки населени места в Западна Европа функционират системи за изгаряне на битови отпадъци. В Северна Европа, в страни като Дания, Холандия и Австрия почти изцяло доминират системите за изгаряне на отпадъци. В момента повечето столици в Западна Европа разполагат с инсталации за изгаряне. Такива са внедрени и в Талин, Естония. В стария континент вече има достатъчно натрупан опит и се оказва, че въпросната технология е широко разпространена. Законодателството по темата с оползотворяването на отпадъци е изключително строго, което е една достатъчна гаранция, че всички опасности за околната среда са избегнати.
В България се правят опити, но е необходимо да има здрава политическа воля, която ще се появи, само след като се осъзнаят ползите както за икономиката на страната, така и за всеки един човек. Безспорно съществува нужда от законодателни промени. В България има много подходящи места за позициониране на подобен тип инсталации, защото най-подходящи са градовете, които имат голям консуматор на топлина – производствено предприятие или Топлофикация, а ние имаме редица - София, Пловдив, Сливен, Русе и още много.
