По данни на УНИЦЕФ всяка година над 2000 български деца биват изоставени и настанени в институции. Медицински доказано е, че отглеждането на дете до 3-годишна възраст в домовете за бебета има трайно негативно въздействие върху неговото развитие и силно намалява шансовете за пълноценна реализация в живота. В тази ранна и много важна за човека възраст, всеки 3 месеца, прекарани в дом, забавят физическото развитие на детето с 1 месец.
Повечето деца, попадат в домове поради това, че техните семейства са бедни, нямат жилище, изпитват финансови затруднения, имат здравословни проблеми, чувстват се сами и безпомощни. Стратегията на правителството за деинстиуционализация на децата предвижда постепенното закриване на специализираните институции за деца в сегашния им вид.
Намаляването на броя на децата в институциите и развитието на алтернативни социални услуги в общността с цел ускоряване на процеса на деинституционализация, е главната цел в работата на специалистите от СНЦ „Еквилибриум“, които съвместно с Клуб „Отворено общество“ – Русе управляват Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) в Русе.
Експерти от „Еквилибриум“ участват в програмата по закриване на Дома за деца от 0 до 3 години в Тетевен през 2010 г. Предстои закриването на такъв дом и в Шумен, в който към момента са останали 7 деца с увреждания.
Историята на малката Ади започва именно от дома в Шумен, където е изоставена от малолетната си майка, която се е страхувала да поеме отговорността на родителството. Детето страда от Детска церебрална парализа – спастична квадри пареза. В началото на 2014 г. в дома Ади е посетена няколко пъти от психолога Надежда Петрова, ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип, който е част от КСУДС – Русе. На 16 май 2014 г. детето напуска институцията в Шумен, със специализиран транспорт, придружено от Недежда Петрова и социалната работничка Екатерина Петрова и е настанено в „Розовата къща“ – Център за настаняване от семеен тип, където вече живеят други 2 деца от дома в Шумен. Към този момент детето е на 3 години и 8 месеца. Преди да заживее в „Розовата къща“ Ади не проявява интерес към двигателна активност - понякога е седнала в креватчето си, ако някой я постави да седи.
В „Розовата къща”, животът на Ади е изключително разнообразен и динамичен. За нея се грижат детегледачки, които организират живота на децата, по начин, който е най-близо до семейния тип грижа. Ади има възможност да взаимодейства и да се развивва подкрепена от социални работници, психолози, кинезитерапевти, ерготерапевти и арт-терапевт.
Ади се научава, че да си сам е тъжно и активно търси вниманието на възрастните и другите деца. Тя има приятели и много играчки, с количка я разхождат в градината, квартала и близкия парк. Ежедневие е за нея да придружава детегледачките при пазаруването в близкия магазин и по този начин да обогатява представата си за заобикалящия я свят.
Малката госпожица посрещна 4-ия си рожден ден с голяма торта, дар от персонала на „Розовата къща“ и заобиколена от новите си приятели. Днес, след по-малко година престой в Русе, благодарение на грижите на специалистите от КСУДС, детето е съвсем променено. Когато е седнала на столчето си, сама разкопчава предпазния колан, става от него и с пълзене се придвижва до желана от нея играчка, или възрастен. Сама се изправя и прави все повече крачки (разбира се все още с подкрепа от възрастен). Проблемите с храненето отдавна вече са история – Ади се храни с апетит и участват активно в този процес. Когато храната не и харесва, извръща глава на другата страна и стиска здраво малките си устнички. Прави първи опити да придържа с две ръце чашка, когато пие. Вече е много по-активна – предпочита да движи тялото си в пространството – когато е сама пълзи като „десантчик” – причината е високата спастичност на мускулите на цялото тяло.
Ади не може да говори, но разбира смисъла на все повече думи и изрази. Познава и посочва основните части на тялото си. Знае имената на всички деца и детегледачки в къщата – посочва ги с ръчичка. Показва колко голяма ще стане, маха с ръчичка за довиждане.
За детето предстои и най-хубавото, което може да му се случи – да има свое собствено семейство. Ади ще бъде осиновена в Америка. Бъдещата й майка я посещава в „Розовата къща“, стои цяла седмица при нея, помага й при хранене, къпане и обличане. Двете играят заедно, жената й показва снимки на другите си деца, бъдещите братя и сестри на Ади. Екипът на комплекса подготвя малкото момиченце за бъдещото му семейство, разговарят за новите родители, играят на различни игри и четат приказки.
Историята на Ади е показателна за работата на Сдружение “Еквилибриум” за извеждане на децата от социалните институции и осигуряване правото им на живот в семейна (или близка до семейната) среда в общността. В „Розовата къща“ децата разкриват потенциал, в който никой не е вярвал до този момент. Но най-удовлетворяващо за екипа са широките усмивки, звънкия смях, с които децата показват, че улавят невидимите вълни на искрената загриженост и емоционална топлина, породени от откликване на детските нужди и разбиране на затрудненията им.
