Представители на пет европейски държави се включиха днес в Международна конференция, организирана от Фондация „Русе – град на свободния дух“, в подкрепа на кандидатурата на Русе за Европейска столица на културата през 2019г.
Форумът беше открит от зам.-кмета по Европейско развитие на Община Русе Страхил Карапчански, който е и председател на УС на Фондацията. Сред гостите са Петер Лангер - Генерален координатор на Съвета на дунавските градове и региони и президент на Дунавската академия в гр. Улм, Петер Шнайдер - изпълнителен мениджър на PAN PLAN-LASSY-BULPLAN Консорциум – Виенската компания участвала при подготвянето на Трансграничния мастерплан на Еврорегион Русе-Гюргево, Кнут Гербер - съветник в GIZ, с когото Община Русе работи по учредяването на офис на Дунавски компетентен център в Русе, Щефан Лютгенау изпълнителен директор на Фондация за Европейско насърчаване (Foster Europe), която има за цел насърчаване на гражданското участие в реализирането на Дунавската стратегия.
На форума присъства и Емил Вука - администратор на Община Гюргево, която заедно с Русе участва в надпреварата за Европейска столица на културата 2019 като трансграничен регион, д-р Карло Алберто Инфантино от италианския град Сиена, също кандидат за Европейска столица на културата през 2019г., Деяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика” в Министерство на културата, Евгения Манолова – член на екипа, подготвил кандидатурата на Марсилия, която тази година е носител на престижната титла.
„Четири са ключовите послания около, които ще изградим програмата на Русе“, обобщи Карапчански. Това са „град новатор“, „културен микрокосмос“, „Дунавска столица на България“ и „градът-мост“.
Форумът протича в два модула: презентациите в първия бяха посветени на културната идентичност в регионален контекст, а вторият фокусира вниманието на участниците върху трансграничната идентичност.
Първата презентация на форума, на тема „Инициативата Европейска столица на културата – модели на организация и управление“, беше представена от зам.-директорът на Държавна Опера – Русе Любомир Кутин. В нея той разгледа основните тенденции на организациите и типове управление в различни градове, участвали в тази инициатива.
Началникът на отдел „Култура“ в Община Русе и ръководител на проекта „Аз, Градът“ Ива Чавдарова представи успешните практики и модели постигнати по време на двугодишния проект. Тя заяви, че проектът е имал широк социален адрес, привлякъл е над 43 000 зрители, и е успешна основа за кандидатурата на Русе.
Директорът на Русенския исторически музей доц. д-р Николай Ненов, направи презентация на тема „Музеон – храм на изкуствата“. В нея, той подчерта ролята на музея като субект, който не само показва, но и продуцира изкуство.
Презентацията на доц. Юлиана Попова, зам.-ректор на Русенския университет, бе на тема „Науката и технологиите в подкрепа на културата: опитът на Русенския университет“. Тя представи визията на висшето учебно заведение как науката може да работи в полза на културата. Доц. Попова обяви, че участието на Русенския университет за шеста поредна година в инициативата „Нощта на учените“ през септември ще е посветено на кандидатурата на Русе за Европейска столица на културата през 2019г.
Генчо Гоев от Дизайн център „Десенс“ представи провокативна и атрактивна презентация със заглавие „Приборите на модерния творец“, в която разгледа иновативно форми на изкуство като 3 D MAPING, KINETIC SCULPTURE, PAINTING WITH LIGHT, PAINTING WITH DRUMS.
Вторият тематичен блок на конференцията, посветен на културния микрокосмос, започна с презентация на проф. Пенка Ангелова, председател на Международно дружество „Елиас Канети“, на тема „Мултикултурният облик на Русе през погледа на Елиас Канети“. В нея тя разгледа посланията в творчеството на Канети и приносът му за известността на Русе в европейски и световен мащаб.
Презентацията на Елиза Калози, ръководител на отдел „Култура и изкуство“ към Международно дружество „Елиас Канети“, беше на тема „Култура и градски бит – идентичност на кръстопът“. Тя подчерта важността на това хората да не са само потребители на културни продукти, а активно да участват при тяхното реализиране.
