Православната църква почита паметта на св. Димитрий Басарбовски. В - Басарбовски манастир Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит ще отслужи Архиерейска св. Литургия.
В житието на светеца пише: „Св. Димитрий Басарбовски бил родом от село Басарбово, син на бедни, но благочестиви родители. Със своите добродетели прославил не само себе си, но и своите родители, селото си и целия български народ. За да може да беседва с Бога в пълна тишина и спокойствие, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му помогнал да изпълни намерението си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била вече манастир.
Свети Димитрий предвидил своят кончина. Напуснал своята пещера и легнал между два камъка, близо до река Лом и там предал чистата си душа в Божиите ръце /1685 г./. А тялото му дълго време лежало между тия камъни нетленно. При едно силно прииждане на реката, водите отнасяйки дървета и камъни, повлекли и тия два камъка с мощите на преподобния в реката. Дълго време било във водата това съкровище. Бог дарил на светите мощи дара на чудотворството, като ги запазил нетленни.
Приданието разказва, че в тия места живял някой си благочестив християнин, който имал момиче, страдащо от нечист дух. Една нощ, на сън, се явил на това момиче преподобният Димитрий и му казал:
- Ако твоите родители ме извадят от водата, аз ще те излекувам - и му посочил мястото, където се намирали мощите му. Сутринта, щом станало от сън, момичето разказало на родителите си какво му се присънило. Скоро се разнесъл слухът за този сън между другите хора и дошъл до ушите на местните свещеници( събрал се много народ и със свещениците всички отишли на посоченото от момичето място. Там много пъти по-рано се забелязвала да гори свещ и всички предполагали, че там се намирало имане. Започнали да търсят и се натъкнали на светите мощи – затрупани от пясъка под водата. Те били пренесени тържествено в село Басарбово, родното село на светеца.
Сега мощите се намират в съборната църква в Букурещ “Св. св. Константин и Елена”. Още с пренасянето им чумната епидемия, която върлувала по това време се ограничила и престанала. „
