До дни ще отвори врати реставрираната раннохристиянска Червена църква до Перущица. Освен ремонта към нея е построена допълнителна приемна сграда от 300 квадратни метра. Тя е разделена на 8 изцяло климатизирани зали, в които ще има информационен център и охрана. Изграден е и водопровод, канализация, целият обект е с видеонаблюдение. Църквата е укрепена като е свалена старата дървена подпираща конструкция и е поставена нова метална.
Специално художествено осветление с 14 прожектори и 107 лампи ще привлича туристите и през нощта, обясниха от Консорциум "Археология и реставрация", които ремонтираха обекта.
Построен е още буферен паркинг, от който туристите ще извървяват пеша 700 метра до храма по новоизграден път от бетонови павета. Наложило се е да се правят доста подпорни стени и защитно съоръжение, защото пътят е до голям напоителен канал. Тъй като районът е вододайна зона е изградена и тройно защитена яма за отпадните води, което не е обичайна практика.
Червената църква край Перущица е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика /изградена в края на V или началото на VI век/ с внушителни външни размери - 32/26 м. Централният план и заоблените форми предполагат, че по-скоро се отнася за мартирий. Основната постройка с форма на четирилистник, покрит с купол, е обградена от три страни от различни добавени елементи. Благодарение на запазените елементи може да се изгради приблизителна идея за общия вид на сградата. Куполът с диаметър 8 м се е издигал на височина около 27 м.
Сега църквата се нарича „Червената" предвид цвета на тухлите, с които е изграждана. Позовавайки се на сведенията на жителите на Пастуша, събирани около средата на 18 век от Константин Иречек, Червената църква е носела името на „Св.Богородица".
Днес от величествената сграда са запазени само отделни стени и части от купола. Най-високата част била централната четириконхална зала - във всяка от четирите посоки е имало полуцилиндрични ниши, покрити с купол. От северната и от южната страна на сградата е имало издадени навън отделения. В северното отделение е имало басейн, облицован с розов мрамор, който е служел първоначално като терма, а по-късно в него са се извършвали кръщенията на новите християни - баптистерий.
Църквата е била изключително богато украсена, подът бил покрит с мозайка, а стените, облицовани донякъде с мраморни плочи, били покрити с красиви стенописи.
Уникална нейна особеност е северният олтар. Подобно разположение е рядкост в християнската архитектура. Майсторството пък на нейните иконографи е високо оценено и дори ЮНЕСКО причислява техните фрески към образците на раннохристиянската живопис, подобно на тези от базиликата в гр. Равена (Италия), църквата „Св.Димитър" в Солун и църквата „Св.София" в Цариград.
