Очаква се премиерът Румен Радев да участва в първия си парламентарен контрол, според публикуваната на сайта на Народното събрание информация за днешното заседание. Новото редовно правителство беше избрано и положи клетва пред Народното събрание на 8 май.
Питането към Радев е на депутати от „Възраждане“ и е за политиката на правителството по отношение на бежанците у нас.
В днешния парламентарен контрол е предвидено да участват също вицепремиерът Иво Христов и министрите Димитър Стоянов, Георги Вълчев, Катя Ивкова и Иван Шишков.
Парламентът ще започне работа с първо четене на Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, според приетата програма за работа на депутатите. Вносител е Министерският съвет.
Предвижда се създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията (КПК), като един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един – ще се назначава от президента, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, един ще се избира от Висшия адвокатски съвет.
Предлага се мандатът на комисията да бъде пет години, без право на преизбиране, като председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание и ще внася годишен доклад за дейността си.
Законопроектът е в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на препоръките на Европейската комисия с оглед цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по плана, се посочва в доклада на временната правна комисия. До момента, поради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа, Европейската комисия е спряла изплащането на общо 258 228 948 евро, пише в него.
Предлага се комисията да работи за превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки, разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други престъпни състави. Предвижда се също антикорупционният орган да проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и да установява конфликт на интереси.
Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
На 28 януари т.г. 51-вият парламент прие окончателно на второ четене законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, с който се закрива Комисията за противодействие на корупцията и функциите ѝ се прехвърлят на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и на Сметната палата.
