Младежите искат подпомагането да се обърне от ниско- към висококвалифицираните
Младежите искат подпомагането да се обърне от ниско- към висококвалифицираните / netinfo

Почти двойно е намаляла младежката безработица в района на Пловдив, Пазарджик и Смолян за последните 2 години. Това съобщи директорът на Регионалната служба по заетостта Мария Георгиева на организирания от Европейския институт и Българското Национално Дарик радио дебат за професионалната реализация на младите хора. В него участваха евродепутатите Биляна Раева и Илиана Йотова, заместник-кметовете по европейските политики Марта Божикова и по хуманитарните и младежки дейности Георги Шопов, студенти и представители на неправителствени организации, ангажирани с проблема.

Статистиката на регионалната заетост сочи, че регистрираните безработни в бюрата по труда в Пловдивско, Смолянско и Пазарджишко в момента са 8300 при над 14500 през 2006 г.

Според студентите, участвали в дискусията обаче е налице скрит проблем с реализацията на по-висококвалифицираните българи до 29-годишна възраст. Те работят под нивото на своето образование – в България или зад граница, но не търсят адекватна работа чрез Бюрата по труда, казаха студентите.

Държавните програми, които сега са обърнати предимно към нискоквалифицираните, трябва да стимулират по-високообразованите младежи, бе тезата, която обедини повечето младежи в залата. Гергана Кирова заяви, че трябва да има законов механизъм за по-директна намеса на бизнеса и останалите работодатели върху програмите във висшите училища. В момента първия досег на студентите с практиката е след завършването, а стажовете от старта на обучението им биха повишили доверието на работодателите в младите специалисти, каза заместник-кметът Марта Божикова. Тя препоръча и самите университети да насърчават студентите си да се обучават година-две в чужбина и след като се върнат тук, да ги стимулират, вместо да ги прнуждават да държат допълнителни изпити.

Представители на Дарик радио обръщане на подхода при отпускането на помощ по такива програми – парите да следват самите младежи и да отиват в предпочетените от тях фирми, подобно на делегираните бюджети в средното образование, вместо самите фирми да пишат проекти и след това да търсят необходимите им специалисти, за чието наемане са спечелили финансиране. Според евродепутатите Биляна Раева и Илиана Йотова обаче европейските правила при разходването на средства не позволяват опростяване на бюрократичните процедури за работодателите.

Старите страни –членки на ЕС могат да запазят още 3 години рестрикциите за приемане на работна ръка от България и Румъния, но недостигът на собствените им пазари ще ги принуди постепенно да вдигнат бариерите, посочи евродепутатът Илиана Йотова. Тя обаче подчерта, че ако младите българи познават добре възможностите за финансиране по европейски програми, ще предпочетат да си направят модерна собствена ферма с 25000 евро помощ у нас, вместо да стават наемни работници във ферма зад граница.

Мобилността на младата работна сила има нужда от насърчаване, за да не се стига до куриози като този във Варна да искат да внасят заварчици от чужбина, докато в Добрич говорят за закриване на местното професионално училище, което подготвя такива кадри, поради липса на реализация, посочи модераторът на дискусията и директор на Европейския институт Юлияна Николова.