преименуване
97760
преименуване
Политиката на преименуването на селища, улици, местности е древна като света. Последното масово такова се случи в края на миналия месец в Стара Загора, където смениха имената на над 800 местности. За или против преименуването сме и може ли да има мярка в този процес?
Нов опит за смяна на турските имена на местности във Варна
Всички промени с преименуването на местности, селища и знакови обекти, които се случват от Освобождението до ден днешен, говорят, че ценностите на нашия народ са лабилни и променливи и не ни сплотяват, а напротив – разделят ни. Това каза в интервю за Дарик краеведът Димитър Райчев. В случая дори не става въпрос за нещо с изключителна важност – как ще се казва една улица или един хълм, допълни писателят.
ДПС зове за отмяна на решението за имената на местности в Старозагорско
Въпросът е деликатен и на него трябва да се погледне много внимателно, каза още Мимо Райчев. Според него въпросът не е дали дадено наименование е турско или не. Той даде пример с произхода на името на връх Бузлуджа, както и на някои градове като Кърджали и Хисар.
Смениха турско-арабските имена на над 800 местности в Старозагорско
Тепетата в Пловдив остават най-популярни с турските си имена – Джендем, Сахат, Бунарджик и т.н. Тържищата обаче са с български имена и така са се и съхранили – Понеделник, Събота, Четвъртък пазара.
Чуйте и от репортажа в приложеното аудио.
И в Шумен предлагат да се сменят турско-арабските имена на местности
Ако трябва да се прехвърлим в планините, впечатление прави, че връх Мусала не успява да бъде наложен като Сталин, докато първенецът на Памир – връх Исмаил Самани, се знае сред алпинисти и остава по-популярен като Комунизъм. Идентичен е въпросът и с пик Авицена, който остава в разговорите между планинари като Ленин. Не така стои въпросът с първенецът на Стара планина обаче – бившият Юмрук чал, който днес всички наричаме връх Ботев.
Нов опит за смяна на турските имена на местности във Варна
Всички промени с преименуването на местности, селища и знакови обекти, които се случват от Освобождението до ден днешен, говорят, че ценностите на нашия народ са лабилни и променливи и не ни сплотяват, а напротив – разделят ни. Това каза в интервю за Дарик краеведът Димитър Райчев. В случая дори не става въпрос за нещо с изключителна важност – как ще се казва една улица или един хълм, допълни писателят.
ДПС зове за отмяна на решението за имената на местности в Старозагорско
Въпросът е деликатен и на него трябва да се погледне много внимателно, каза още Мимо Райчев. Според него въпросът не е дали дадено наименование е турско или не. Той даде пример с произхода на името на връх Бузлуджа, както и на някои градове като Кърджали и Хисар.
Смениха турско-арабските имена на над 800 местности в Старозагорско
Тепетата в Пловдив остават най-популярни с турските си имена – Джендем, Сахат, Бунарджик и т.н. Тържищата обаче са с български имена и така са се и съхранили – Понеделник, Събота, Четвъртък пазара.
Чуйте и от репортажа в приложеното аудио.
И в Шумен предлагат да се сменят турско-арабските имена на местности
Ако трябва да се прехвърлим в планините, впечатление прави, че връх Мусала не успява да бъде наложен като Сталин, докато първенецът на Памир – връх Исмаил Самани, се знае сред алпинисти и остава по-популярен като Комунизъм. Идентичен е въпросът и с пик Авицена, който остава в разговорите между планинари като Ленин. Не така стои въпросът с първенецът на Стара планина обаче – бившият Юмрук чал, който днес всички наричаме връх Ботев.
