Панихида в памет на загиналите в Дойранската епопея преди 100 години се състоя днес сутринта в Катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч. Панихидата за упокой на душите на загиналите бе отслужена от свещеник Любомир Казашки, секретар на Ловчанската митрополия. В тази военна операция Ловеч е дал 400 свидни жертви, включени в състава на 34-и Троянски полк. Имената на всички загинали бяха прочетени от отец Казашки.
Сред присъстващите граждани в храма бе и кметът на Ловеч Корнелия Маринова, съобщават от пресцентъра й.
Дойранската епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран, Сърбия.
След като българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница, българската армия минава към отбрана и при Дойран създава силна отбранителна позиция.
На 10 и 11 февруари 1917 г. враговете атакуват позициите на 34-ти Троянски полк. Ловчалии и троянци с решителна контраатака отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия. Следват още битки, като страната ни дава общо 1736 убити и 1000 ранени българи.
Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. След пробив при Добро поле командващият Девета дивизия генерал-майор Владимир Вазов получава заповед за отстъпление.
Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
Сред присъстващите граждани в храма бе и кметът на Ловеч Корнелия Маринова, съобщават от пресцентъра й.
Дойранската епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран, Сърбия.
След като българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница, българската армия минава към отбрана и при Дойран създава силна отбранителна позиция.
На 10 и 11 февруари 1917 г. враговете атакуват позициите на 34-ти Троянски полк. Ловчалии и троянци с решителна контраатака отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия. Следват още битки, като страната ни дава общо 1736 убити и 1000 ранени българи.
Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. След пробив при Добро поле командващият Девета дивизия генерал-майор Владимир Вазов получава заповед за отстъпление.
Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
