С атрактивен флашмоб две плевенски формации ще се включат в инициативата на Съюза на българските музикални и танцови дейци по повод 80 години от написването на „Дунавското хоро” от Дико Илиев.
На 22 април, събота, в 22 града в страната в 11.00 часа ще започне изпълнението на най-популярното у нас хоро. Общинският духов оркестър с диригент Пламен Марков с радост се присъединява към инициативата, заедно с него ще се изяви и Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев”. Дунавското хоро те ще изпълнят на стълбите на Областна администрация срещу Големия фонтан.
Дико Илиев е роден през 1898 г. в с. Карлуково. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание, после е оркестрант във Военното училище в София. Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк. Дико Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро” (1917 г.). Неговите прави хора за духов оркестър са изключително популярни и са съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.
На 22 април, събота, в 22 града в страната в 11.00 часа ще започне изпълнението на най-популярното у нас хоро. Общинският духов оркестър с диригент Пламен Марков с радост се присъединява към инициативата, заедно с него ще се изяви и Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев”. Дунавското хоро те ще изпълнят на стълбите на Областна администрация срещу Големия фонтан.
Дико Илиев е роден през 1898 г. в с. Карлуково. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание, после е оркестрант във Военното училище в София. Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк. Дико Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро” (1917 г.). Неговите прави хора за духов оркестър са изключително популярни и са съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.
