Холандска парламентарна делегация, придружена от посланика на Холандия у нас Карел ван Кестерен, се срещна във вторник с кмета на Ловеч Минчо Казанджиев, с представители на общинската администрация и с Консултативния съвет за икономическо развитие.
Делегацията, в чийто състав влизат членове на пет политически партии, представени във Втората камара, е на работно посещение в България, за да изследва трудовата миграция към Нидерландия от Централна и Източна
Европа. Целта е да се проучи в кой момент и при какви условия е най-удачно да се отвори трудовият пазар в Нидерландия за българи и румънци, каза водачът на делегацията Хер Копманс. По думите му в момента има близо 10 000 легално работещи българи и румънци в Нидерландия. Все още се опитваме да установим колко са нелегално пребиваващите в страната ни, но засега точна статистика по този въпрос няма, посочи Хер Копманс. Как и при какви условия българите ще могат да работят в
Нидерландия, ще стане ясно след около три седмици, когато ще
завърши работата на временната комисия, създадена специално за това, добави той.
Делегацията се интересува не само от това колко българи биха отишли да работят в Холандия след премахване на ограниченията, но и какви социални и икономически ефекти ще има този процес за двете страни. Хер Копманс отбеляза още, че в Холандия в момента има недостиг на работници в областта на земеделието, строителството и други тежки професии, търсят се и високо образовани специалисти и кадри в обгрижващите дейности на здравеопазването.
Трудовият пазар остава затворен за българи и румънци засега, съобщава в статия холандският вестник „Фолкскрант". Единственият начин за легална работа е ако работодателят изиска разрешително за работа, но от миналата година условията за неговото издаване са драконовски. Българите могат да работят единствено, ако си регистрират собствена еднолична фирма, но така или иначе възможностите им са силно ограничени и не могат да изкарат достатъчно средства за препитание. Пътищата от тук нататък, според „Фолкскрант" са два - нелегална работа или престъпна дейност. От първи юли тази година работници от България и Румъния получават работни разрешителни в изключителни случаи по предложение на социалния министър Хенк Камп.
Според него в строителството и в селскостопанската и градинарска работа тукашните работодатели трябва да ползват местна работна сила. Вестникът припомня, че от разширяването на ЕС през 2004 г. в Холандия работат около 165 000 души от Средна и Източна Европа, докато един милион холандци под 65-годишна възраст са безработни и на помощи, теза, която беше подчертана и на срещата в Ловеч днес. Със сигурност поне половината от тях са в състояние да работят, счита министърът. Вестникът заключава, че рестрикцията на отпусканите помощи при безработица също няма да спре българите, които предпочитат да са безработни в Холандия вместо в България. Според изданието свободното движение на хора трябва да върви в комбинация със свободния пазар на труда и ако в Холандия той се отвори за българи, това ще ограничи притока на емигранти.
Добре би било холандският бизнес да инвестира в България, за да бъдат решени по друг начин въпросите на трудовата миграция, каза кметът на Ловеч Минчо Казанджиев. Така ще бъдат създадени работни места за българите в България, но те пък ще работят за холандски фирми, посочи още той и даде за пример холандска фирма за производство на мебели, която е с добри позиции в Ловеч вече години.
