17-ти януари е денят на Свети преподобни Антоний Велики. Свети Антоний е роден през 251 г. сл. Хр. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и заселил в изсечена в скалите египетска гробница.
Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: "Къде беше Исусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?". И тогава се чул глас: "Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят".
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105-годишна възраст, на 17 януари 356 г., преди 1650 години.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича "за белята" или "за лелята", т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Днес празнуват всички, които носят името Антон, Антония, Дончо, Донка. В превод от латински "Антон" означава "безценен".
