28 туристи от Кюстендил се завърнаха от екскурзионно летуване в Родопите, организирано от ТД „Осогово". Хижите "Смолянски езера", "Перелик", "Ледницата", "Чаирски езера", "Триградските скали", "Тешел", проследяват пътя на кюстендилските туристи.
Водач на групата бе Любомир Младенов.Ето и какво ни сподели той:
"Още не се беше спуснала вечерта и вече се бяхме настанили в хижа „Смолянски езера". Не чакахме дълго за да огласим ресторанта с гласа на гайдата и китарата, които носехме с нас.
На следващият ден ни предстоеше поход до хижа „Перелик". Около обяд вече бяхме там. След обяда, желаещите отидоха до най - високият връх на Родопите - Перелик (2191 м.). На самия връх е разположено военно поделение и затова погледа към него е от една ръка разстояние.
Поредната сутрин ни поведе към хижа „Ледницата", като преди да я достигнем се отбихме до връх Орфей, висок 2188 м и на практика най - високия връх на Родопите със свободен достъп до него. След настаняването се отбихме и до едноименната пещера, на около 20 минути от хижата. Вечерта напалихме огън пред хижата и под величието на Млечния път дълго огласяхме простора с песните си.
Поредният незабравим ден започна с поход към хижа Чаирски езера. Хижата съществува от 6 години. Изумява с чистота и гостоприемство на стопаните и персонала. Също и с Библията в стаите, и библиотеката с религиозна литература. Направихме разходка до „Пияната гора" - иглолистна гора израснала на свлачище. Дърветата са приели най - причудливи форми и под невъзможни ъгли са поели пътя си нагоре към светлината. Вечерта, след специално приготвената вечеря (пататник) дълго редяхме песен след песен на гайда и китара.
Сутринта, след задължителната порция мекици се отправихме към хижа „Триградски скали". Пътят ни минаваше през „Пробитата скала" - скален масив, пробит за да може да се провре шосето оттам. Хижа „Триградски скали" е наскоро ремонтирана и предлага доста комфорт. Около село Триград има изобилие от интересни обекти, които изпълниха душите ни с възторг. Пещера „Дяволско гърло", с най - високия подземен водопад на Балканския полуостров; обзорната площадка „Орлово око", изградена на връх „Свети Илия" над село Ягодина; площадката за наблюдение „Вълчи камък"; „Ягодинска пещера"; „Дяволския мост"... Мога още дълго да изреждам местата, които оставиха драскотинка в паметта ни, но това не е най - важното.
Последният ден завършихме в хижа „Тешел", където веселието достигна своята кулминация. Емоциите достигнаха своя апогей. Гайдата и китарата от утре щяха да починат за малко.
Това беше едно вълшебно пътуване в друго измерение, където се докоснахме до магията на Родопите. Мога само да възкликна: „Заслужава си!", завършва Любомир Младенов.
