Младият и талантлив автор от Кюстендил, който бе част от екипа на Дарик- Кюстендил- Калин Василев подготвя своята дебютна книга. Специално за читателите на Дарик Нюз, в аванс той предостави пътеписа- „Англия и особености на любовта".
Калин Василев, който е магистър по право от ЮЗУ "Неофит Рилски", спечели първа награда за есе "Романът на бъдещето", част от кампанията на БНТ "Голямото четене" и пътува през 2009 година за Ню Йорк.
Англия и особености на любовта
*пътеписът е включен в дебютната книга на автора
Сюжет: нищо особено
Герои: Любовници от аграрен тип / единия го има в facebook прекръстил ръце пред модерен трактор, а друг похарчи 70% от печалбата по проститутки в БГ/
Място на действието: Англия / за тия, които са брали ягоди - Фавершам и Кинг'с лин/
За време: една студентска бригада / ако не броим лечението в България от венерическа болест¹/
По думите на автора: това трябва да е пътепис
Ограничение за възраст: пътеписът не се препоръчва на лица под 12 години, или за по-големи лица, на които умственото им развитие не надхвърля посочената възраст
Аудио фон: пътеписът върви с всякаква музика, но по-добре без Бизе и Рахманинов
Преди всичко - беше май, когато взехме един пасат комби, защото щяхме да прекараме с него аквариум 390 л. / 130х50х60/ от София насам, но атмосферата предразполагаше разказването на една история от предишното лято и за да не забравя по-късно - добре е поне веднъж в живота да чуете „Гелям даде" ² live от човека, който изора на цяла Англия ягодите и срам не срам..... и една украинка.
Значи бръмчим си ние с пасата, преминаваме през Радомир и тиха чалга изпълва колата и по едно време шофьорчето вика „Аз казвал ли съм ти / викам си боже дано не продължи с „че имаш страшни очи", а той - „..за моята студентска бригада миналото лято"/, аа „така става" рекох си, „дай да чуем".
.....тръгнахме за Англия в началото на пролетта и за да работиме там си платихме 1800 лв., за които нашите бяха работили тук. Спах 5 месеца в каравана до ягодите. Ягодите са най-гадната работа, но е част от живота.
С Румяна Живкова Димова, родом от Пазарджик, животът ни събра след среща в кухня, някъде в предградията на аграрния Фавершам. Обща кухня, в която периодично със съквартирантите ходехме, за да се запознаем с нови момичета, защото за първите два месеца нямаше нищо на нежния фронт и затова като някакви супервманиачени типове все миехме нещо в кухнята и оглеждахме дали ще дойде някоя мома. И ето, че една вечер идват две. Първата от Пазарджик, другата - не знам. Миенето на чинии винаги дава резултат, при нас постоянството беше толкова очевидно, че някои от кампа си мислеха, че прикарваме по някоя лира от миенето, но истината е друга.
Румяна Живкова Димова е гаресто момиче - пищна, ниска, тъмнокожа, тъмнокоса, тъмноока, около 55 кг. лично тегло, с подчертани женски полови белези, още от България си е купила изкуствена коса и я носи с нея, като шофьорска книжка - когато й потрябва я вади от чантата и ползва за случая. В началото само си хвърляхме белтъци, нишани и други такива, защото тя имала гадже от България - футболистче, а липсата му в Англия заместваше с някакви поляци. Прехождаше.
В началото, както се каза вече, нямаше любов. Ровиш из проклетата земя денем и събираш ягодите. През повечето време тялото ти е в позиция, която в България се нарича „баба бере гъби". След работа най-много да изпиеш една до две бирички и толкоз. Тържествата биваха в уикенда по караваните, по-рядко из дискотеките. При първото ми ходене в дискотека в Англия открих, че местните момичета са много отворени и се брои за нещо нормално докато стоиш някъде и си цоцкаш някоя непозната да мине зад теб и да те хване за задника. Първия половин час бяхме така опипани, че почувствах даже и свян, което не бях усещал от втори клас, първи срок.
ТАКА ЛИ? Че ние няма да се излагаме / гледали ли сте „Империята отвърща на удара"/ - и като се почна пипай, пипай, пипай, нищо чудно в суматохата и мъже да сме обарали. Нещеш ли обаче из тъмниците на английската дискотека негде може да сме щипнали и някоя херцогиня. Знаете, там е пълно с разни благородници и благороднички, които само чакат някой чужденец да ги хване за задника и да викнат полиция. Така и стана - уж ние първи бяхме ощипани, а ни викнаха куките. Изкараха ни пред дискотеката към 30 души, наши хора от кампа към ягодите. И почнаха всекиго да питат, като ни светят в лицата с фенерчета:
- - Ти, откъде си? - полицаят.
- - От Полша, поляк съм - отговаря нашият.
- - В колата - полицаят.
- - Ти?
И с един въпрос към всички напълниха буса с почти всички дето ни изкараха пред дискотеката. Аз не се качих в буса на полицаите. Като ме питаха какъв съм, казах „французин". Ето ви двойно счетоводство, сигурно от такива случки се е родила поговорката „Роди ме майко французин, па ме хвърли у Англия".
Винаги когато си чужбина е важно с какви хора живееш, какви са ти съквартирантите. Аз имах един Наньо от Чирпан и Мишо от Ямбол. Наньо беше внук на лют комунист, много отракан и с много пари от дядо си. Парите не му слагаха момичета в скута пряко, но харченето на пари освобождава ума и те прави по-изкусен с дамите. Умееше да успива момичетата във всеки един смисъл. Говори им право в очите и им ги ниже едни....., мани, мани. И аз си мислех, че съм сваляч, и всеки който си мисли че е сваляч, просто още не е срещал Наньо от Чирпан. Италианците си имат Дон Хуан дел Марко и Казанова, ние - Наньо от Чирпан. Наньо от Чирпан ще играе в римейка на Десперадо, ще е централна фигура в следващия филм на Тарантино и ще бъде следващото гадже на Парис Хилтън. Наньо от Чирпан ще разбие брака на принц Уилям и херцогинята на Кеймбридж - Кейт / по баща Мидълтън/ и след това ще се роди фразата „Бог да пази Наньо". Наньо лъже Виктория Бекъм с Анджелина Джоли, а първата с кака Верчето от Разлог и когато му стане тясно отива да бере ягоди. За такъв човек ви говоря. Естествено Наньо, понеже е наш герой не говори чужди езици, скатава постоянно и преупълномощава други да работят вместо него и се прибира при богатите си родители в България само със случките и нито лира в джоба. „Наньо, мама, напечели ли пари?", а Наньо ще каже „Нещеме ний богатства, нещеме ний пари" и дрън-дрън та пляс.
Наньо избуши сума ти ягодоберачки - наши и чужденки, кейшърки /касиерки/ - наши и чужденки, момичета от кръчми - наши и чужденки и нямам никаква представа какво им е говорил. Допускам, че ако някъде не са се разбрали вербално им е внушил, че проблемът е в тях. Свалячи сме си ние, кое за къде си е.
Втори съквартирант - Мишо ямболията. Мишо е футболистче от „Берое", прилича на елф - с големи, обърнати срещу вятъра уши / нямам представа как е тичал/, има големи крака и голям нос и за тия дефекти уж случайно, но постоянно повтаря „голям нос, големи крака, голям ..." и така до безкрай. На чист български го каза и на една шведка в дискотека. Наньо го кръсти „голяма уста". Митко беше нереализирания Наньо. Сигурно изначалната им разлика е един дядо комунист. Да би Мишо имал дядо комунист, би Мишо чукал шведка. Но не би.
Би Наньо. И една шведка в тефтера на Чирпан. Забележете обаче, че тая ми ти шведка Наньо доведе в гнусната си каравана и в същата тиха лунна нощ из кампа се носеше от тяхната каравана „Summertime" /на Елла Фитцджералд и Луис Армстронг/. Наньо ... respect, бате. Митко плака тая нощ под одеялото си, с големите си крака, големия си нос и големия си ... Бедни, бедни Мишо, защо си купи билет за Англия, да бе останал в Ямбол, в „Берое", на село, край язовира. Никоя шведка няма да те вземе със себе си, заради големия ти ... Дядо ти сигурно се е споминал при Гредетин³.
Съседът по каравана. Явор Кукев от Стрелча. /сега изнамерете някоя поомачкана карта на България и забодете топлийка връз град Стрелча, важно е, ще разберете после/. Явор Кукев е най-кухата лейка, която познавам, честно, а претендирам, че наистина много идиоти познавам. Свят, в който някой нов идиот може да те изненада не е скучен свят. Ако не сте съгласни, значи малко пътувате. Кукев е едър, як българин, леко изкривен на ляво и много космат. Ако си спомняте нещо от биология в 7-клас - Кукев е прототип на пра-човека*. Чутовно мързелив, но когато положението стане сериозно е способен на много. Сам признава, че не е студент /условие задължително, за да заминеш на студентска бригада/, но навсякъде си вее студентската книжка, и в караваната му е на една от стените, което без той да разбира е заемка от американската традиция да си правят „стена на егото", където на една стена си редят различни дипломи, грамоти, купи, сертификати. На стената на Кукев има една фалшива студентска книжка и чорапи залепени за стената, лепят се, едно - защото просто много дълго са били носени, и второ - заради влажния климат, и в стаята със стената на егото Кукев лежи по гръб и хърка, а от лаптопа му тече незспирно порно.
Представете си, че хигиената в тия каравани е минимална, защото хората работят по 15 часа на ден по 6, а много често и по 7 дни в седмицата, караваните са поставени върху земята и хората идват за 5 месеца и си заминават и това са го правили поне двеста души към една каравана. Сега си представете, че месечният наем за тая каравана е някъде към 200 лири, т.е. за цялата четиримата й обитатели плащат общо 800 лири / към 2000 лв./ месечно. Представете си колко гнусен човек трябва да е тоя Явор Кукев от Стрелча, за да накара другите си трима съквартиранти на втората седмица да се изнесат от караваната само заради хигиенните навици на Кукев, да се настанят общо 7 души в съседна каравана и да продължат да плащат наема си за първата. Сега си представете, че липсата на тия трима Кукев установи на четвъртия ден. Напънете се още малко и си представете, че Кукев си намери съквартирант. Жена! Помакиня. И тя на втората седмица му изхвърли целия багаж, вмирисана храна и лаптопа с порното пред караваната, заключи се и остави момчето да спи една нощ на открито.
- Колко много мъка има и по тоя свят, Моканине!
Който иска да вярва - Явор Кукев спа с най-красивата измежду дебелите туркини, а момичето не близваше алкохол, и никой от двамата не е действал насилствено.
Кукев е чук. Кукев е природен феномен. Кукев си купи лаптоп с първите пари, за да има на какво да гледа порно, но си мисля, че порното го е гледало него повече, защото когато се налагаше да го изваждаме от караваната му за работа го намирахме спящ, на аудифона на порно от лаптопа. Кукев не обича водата, еднаж - да се мие, още повече да се мие. Кукев стои пред женските бани и събира хавлиите на момичетата и стои в очакване някоя изпищяваща да мине покрай него, скрила каквото и колкото може, да го наругае на родния си език и така до следващата. На Кукев слабост са му украинките.
Всяка сутрин се успива, и пикае из път, постоянно се чеше, „приятел почеши ме, моля те" и ти подава големия си космат гръб. Яде на път към полето някакви развалени манджи. Тоя човек изяде на целия Фавершам саламите. За пет месеца никой не го видя да яде нещо без салам. И говори постоянно за проститутки. Кога с коя бил в България. „Момче, след бригадата заслужавам някоя от жълтите павета." И те гледа замечтано. Явор Кукев не разбира, че всяка храна оставена непокрита в Англия е обяд на гаргите. Два пъти седмично Кукев тича като Юсейн Болт из полето, точно под сянката на някоя гарга, която отгоре му яде манджата.
Прекъсване за кратко съобщение::
- Кукев, дължиш ми към 300 паунда, за това че ежедневно ме подяждаше.
Кукев е автор и съставител на въпросите: „Where is the gaar?" и „Where is tu-tu-f, tu-tuuuuuufff?".
Веднъж Кукев решил сам да посети съседния град. И ходил, дето ходил, изгубил се човекът и се наложила употребата на английския език. /Кукев не обича две неща - чужди езици и гарги./ И гледа гара наоколо, няма гара, гледа пак някъде да стърчи гара, гледа за табели на български „Скъпи Кукев, твойта гара е след двеста метра направо", но няма и решава да пита някой местен да го упъти и в тоя миг въздухът затреперва в очакване какво съчетание ще се роди:
- Where is the gar?, - никой не го разбрал, Кукев се прокашля и си мисли че е изтървал някоя гласна и повтаря бавно като на идиот с две секунди пауза между отделните думи „Where.... is..... the ..... GaAaAar ? Тъпите му англичани нищо не разбрали, какво ги пита човека и за да е по-образен сменя въпроса „Where is tu-tuf ?", като въпроса някак естествено придружил с енергични движения на ръцете, както той си представял, че се кара влак. Толкова много души питал и по толкова различни начини на „ту-туф" и „гаар", че скоро му се доревало, но ето ти съдба - намерил случайно гарата и се прибрал, като във влака гледал всички англичани лошо и заканително.
На другия ден разказва случката пред българи и началници - англичани и всички се радваме, какви хора е родила Стрелча. До последно Кукев си мислеше, че гара е интернационална дума, като „фиде например". Кукев много пъти го викат началници и ме взима и мене с него да му превеждам. И понеже не разбира какво искат от него все казва ок и им се усмихва. Аз му се карам, че току що е обещал нашата бригада да свърши някаква работа, която е за три бригади, а той казва ок, а англичаните все него го викат, за да каже на всички какъв е планът за работа понеже го гледат едър и космат и си мислят, че е някакъв авторитет. Добре, че се случи оная работа с влака, та разбраха, че не бива да комуникират чрез него към нас.
- И ний сме дали нещо на света - на вси европейци да ни се подиграват и да ни наемат за черната работа.
Понеже момчето от Стрелча ежедневно не си вършеше работата шефовете му казали Кукев от утре ще работиш в Х място, което Х място било нещо като карцера за войника. Кукев обаче се спазарил за един ден отсрочка и поискал кредит на доверие /какви думи са използвани не може да се каже с точност/. Началникът му посочил едно поле и му казал „2 дни", с ясното съзнание, че за два дни могат да я свършат трима души съвестни работници, Кукев дал дума, че ще я свърши за 24 часа и така да му се размине Х място. Оня се съгласил. На другия ден минал към 11 ч. вечерта и Кукев тъкмо привършвал и така му спечелил доверието, с което остана на място си. Разбира се, след тоя ден пак продължи с циганските номера, но подвигът си остана.
Мен след втория месец ме направиха нещо като шефче и освен, че въртях чуден трактор събирах работниците и ги разхвърлях по места с бус. На моя отговорност легна и Кукев. Веднъж трябваше заедно с него да свършим една работа до края на работния ден. Отметнахме 10% от нея и Кукев ме погледна, почеша се и ми вика:
- Дай да хвърлиме инструментите и да се излегнеме е у ония храсти?
- Не думай глупости, нали ще си се проличи, че не работиме.
- А, няма да се усети - вика Кукев и не проумява, че напоителна система от 2,5 метра не може да мине за такава от 30 метра. Българите все си мислиме, че другите са някакви неспасяеми идиоти.
Любовта ми с Румяна Живкова Димова, родом от Пазарджик, се разрази в кола, паркирана умишлено в малинак. Ако ви трябва поговорка, ето ви една - „Много ягоди, малко малини", където ягодите са метафора за работа, а малините - за любов. Предната вечер бях спал в нейната каравана след купон. Само двамата, но само спахме. В едно легло. Гъз у гъз. На село и това е тънък, еротичен момент. На сутринта я бяха подигнали нейни приятелки, „вие нещо с Радо ....." а, тя „амии....", но едно кокетно, такова дяволито, на което бях неволен слушател, от което ми кипнаха хормоните. Мъжката част от читателите, които 2 месеца не са пипали жена си представят нещата. Румяна имаше гадже, футболист от нейния град, но го подозираше в изневери. Същия ден Наньо ме погледна за няколко секунди и каза:
- А, че ти искаш да й свалиш гащетата. Нали. Ааа, че избиеш клапата.
Наньо разбира от тия работи.
Вечерта измислихме някакъв купон. Наньо каза на Мишо, да обяви че има рожден ден и да събере пак момичетата, но в нашата каравана. Пихме. И Румяна пи. Излязох отвън. Лято. Август. На 23 си. 5 000 лири и един пасат 98 година, бяла кожа. Студент. Англия. Всички полета - ягодови и тези на живота са пред мен. Влязох вътре, хванах Румяна за китката и я помъкнах към колата, дето я бях купил преди няколко седмици, вкарах колата в малините и докато вътре тя ме питаше какво съм имал да й кажа под мое желание и нейно наставление я похитих. В суматохата тя беше пуснала си-ди с крак, та знам, че съм правил секс в чужбина на музика на Горан Брегович. Някак балканско ми се получи.
Два дена след тая случка не се виждахме с Румяна Живкова Димова понеже работа ни налегна. Чух че я пратили в Кинг'с лин на 500 км от нашата ферма.
Аз бях единственият с кола от нашата компания и две седмици по-късно една мацка от групата на Румяна в Кинг'с лин се обади да ни покани на рожден ден. Това беше в края на кампанията по ягодите и вече официално ни бяха изхвърлили заради бесните купони и общо взето обикаляхме с колата и спехме в разни евтини хостели, докато дойде деня на полета за България, така че сме мислили точно 3 секунди и отпрашихме.
Любовта се утвърди в Кинг'с лин. Историята продължи и в България още няколко месеца, докато не похарчихме всичките си пари от гурбета и една вечер, докато лежахме, Румяна натурална - без грим и чужди коси ми каза култовото за много двойки "Искам да си дадем малко почивка". До днес не съм я чувал.
Мактуб, Коелю, мактуб. Демек - така е трябвало да стане.
Всъщност се прибрах с колата, а не със самолет. Първоначално мислех да я продам още в Англия. Англия дала, Англия вземала, но качих Наньо и Мишо и на излизане от Англия се обърнах и казах „Фавершам да го духа, догодина пак сме тука". Докарах си пасата на ход до Кюстендил, през Видин, като минахме през много, много европейски градове. Пътят е лесен с навигация. Колко пъти заспивахме на волана тримата нямам точна бройка, но Господ си пази идиотите и в това няма съмнение. На влизане в България разкачихме Мишо във Видин, че имал някаква работа, и останахме с Наньо в колата. Поканиха го на някакъв рожден ден в Плевен. И на двамата очите ни бяха кръвясали за сън и умората беше сериозна Фавершам - Плевен на волан. Решихме да се качиме при рожденничката за една бира и да продължиме по градовете. Разбира се, горе бяха точно 6 момичета и нито едно момче и нямаше как след една бира да се качим в колата при тая пропорция 6:2. Само се спогледахме след като видяхме какво е положението и един след друг се изкъпахме, защото бе ясно накъде отиват нещата.
На другата сутрин, отново неспали се качихме в колата и продължихме към Чирпан. Горе оставихме 4 момичета без ласка, но ние не сме толкова леки мъже. НЕ НА ЛЕКИТЕ МЪЖЕ, казах на Наньо и завъртях ключа.
В Чирпан отново предстоеше изпитание. Същата вечер Наньо го извикаха приятели, на които им е липсвала компанията му, все чорбаджийски младежи. 8 поредни дни без сън. Идете в Чирпан да видите бохемите на България.
Чак на втората седмица от пристигането ми в България нашите разбраха за това. Просто им свирнах с колата пред къщата и от вътре видях, че баща ми от двора се качи до втория етаж, за да се преоблече и едва тогава да види кой е с колата отвън.
Пасат Комби. 98 година, 150 коня, с турбо, цвят: бордо, с десен волан и бяла кожа. Без забележки. Крадена, номерът на мотора не отговаря на документите. Продадох го на шиптар** от Сандански, предишен номер КН 9815 АВ, получих сто закани за убийство от шиптара след продажбата, но се спря, чух че го бил препродал на българин. Ако собственикът сега чете - честито, добра машина. Три пъти съм правил любов на задните седалки. А и маслото е за смяна, нищо че пише друго под капака.
¹нищо особено, лекува се с антибиотици
²На български се чете като „За крадец не ставаш сине" на С. Трифонов
³от Хъшове, не ми се обяснява, кой разбрал, разбрал
*добро сравнение, Радо
** названието е „шиптар" / а не „шиптър"/ и означава орел, от албански, наричат ги така от знамето им, на което има орел и е комплимент, въпреки, че ние си мислим обратното
