100-годишнината от рождението на акад. Любомир Желязков – бащата на българската фармацевтика, отбеляза Исторически музей-Свиленград. Животът и научното дело на големия учен, който е роден в Свиленград, са представени в съвместна документална изложба с Научния архив на БАН. Изложбата ще остане в залата на музея до края на февруари.
Любомир Желязков е роден на 14 октомври 1918 г. в Свиленград в семейството на Тана Старирадева и Димитър Желязков - участник в Първата световна война. Неговият вуйчо Стойчо Старирадев е кмет, управлявал най-дълго Свиленград- от 1934 до 1944 г. По-малката му сестра- Бинка Желязкова, става първата жена кинорежисьор у нас. Той завършва химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1946 г. и още същата година започва работа по специалността си. Година по-късно основава Научноизследователски химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), чийто директор е близо 20 години – от 1953 до 1972 г. Избран за академик на БАН, главен научен секретар от 1973 – 1977 г., зам.-председател до 1988 г. на Академията.
Големият принос на акад. Желязков и делото на неговия живот е създаването на НИХФИ, който разработва и внедрява нови лекарствени средства и форми, оригинален български продукт. Започвайки от лаборатория в едно мазе с един лаборант, той успява да развие успешно българската химико-фармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за България от износа на лекарства. Под негово ръководство институтът се развива като научен, иновативен и технологичен център на родната фармацевтична промишленост, успешно представяна у нас и в чужбина. В института, наречен “мозъкът на фармацевтиката”, се разработват лекарства и се извършва контрол и изпитания над тях. Уникалното е, че тук се осъществява целия дълъг път на лекарствения препарат – от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, синтеза на активната субстанция, изготвяне на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката, разказват от свиленградския музей.
Община Свиленград
Като учен основател на НИХФИ акад. Желязков създава направленията в него според най-важните социално-значими заболявания. Под негово ръководство се разработват уникални български технологии, които в 90% от случаите са били нови структури и оригинални патентно защитими формули. Има многобройни лекарствени патенти от Швейцария, Германия, Франция, Канада, Япония и други страни по света. Благодарение на тези разработки българската фармацевтична промишленост се нарежда през 70-те години на шесто място в света по производство и износ на лекарствени препарати и досега около 85% от създадените и произвежданите у нас лекарства са разработка на НИХФИ.
Любомир Желязков е бил грижовен съпруг и баща. И трите му деца изпълняват неговата заръка: да останат да живеят и работят за България. Те се реализират в различни сфери на науката.
През 1990 г. институтът е на прага на едно ново откритие – създаване на изкуствена универсална кръв, но след промените в държавата няма средства за необходимата апаратура. Акад. Желязков завършва земния си път на 12 май 1993 г.
