Влиянието на Изтока се усеща в медните съдове от колекцията на Дикран Балабанян
/
ЕМО ЕТЪР
44 медни съда, изработени през различен период от време, са включени в изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“, която може да бъде видяна в Изложбена зала на Етнографски музей на открито „Етър”. Собственик е Националният исторически музей (НИМ), а това е първото й гостуване извън столицата.
Куратор на изложбата е Димитър Василев, етнолог в НИМ, който представи най-атрактивните предмети, представени в изложбата.
„Саханът е голям съд, в който се слага храна. Поставя се в средата на трапезата, за да могат да вземат, хората насядали около нея. Украсен с растителни елементи, той има и надпис, указващ, че този съд е собственост на Мехмед ага. Посочена е и годината по Хиджра, която по нашия календар е около 1751-ва. Гравираната украса е класическа и представя слънце – много характерен източен мотив.
Два съда от средата на ХІХ век нямат българско наименование. На арабски се наричат мешраб – мюсюлмански ритуални съдове за пречистване на новороденото бебе и майката. Гравирани са с думи от Корана, изписани на арабски език. Известно е, че в мешраб се налива вода и се слагат ръждиви пирони, след което се използва получената субстанция от тази лечебна комбинация. Тук много се залага на вярата, за да преодолее човек болестта. Тези съдове са много редки за България и малко музеи ги съхраняват във фондовете си.
Мешраб
Някои изследователи ги идентифицират погрешно като съдове, използвани при сюнет - ритуал, по време на който се обрязват момчетата. Други, още по-погрешно, ги смятат за дискоси, но те са християнски, а не мюсюлмански съдове.
До съда мешраб в изложбата е поставена каничката „чеканка“. Наименованието идва от техниката на изковаване на медта, която е руска. Използва се за топли напитки – чай, кафе. Съдът за поставяне на парфюм е гравиран, а до стои газеник с много характерна форма.
Животински и демонични персонажи украсяват съд, който макар и нов – изработен през ХХ век, привлича вниманието в изложбата. Пилетата са сред традиционната за медните съдове украса.
Синията представлява медна маса за хранене. Формата е кръгла със сравнително голям диаметър и доста богата украса. За да си представим защо в миналото използват такава трапеза за хранене, може да си представим жилищата, където пространството е изключително ограничено. Хората спят на пода, помещенията обикновено са две. Синията има това удобство, че след като семейството се нахрани, седнало в средата на стаята, тя просто се вдига и се поставя там, където ще заема по-малко място.
В градовете синия за хранене се използва до освобождението на България. Градският бит налага друг предмет, които я заменя - масата. По селата населението продължава да използва синията доста след това. Друга синия, представена в изложбата, е по-малка, но с много богата украса.
В меден съд се подквасва и мляко, тъй като това предизвиква специфични бактериални реакции. В такъв съд млякото се носи, когато хората работят навън. Този съд може да се нарече прародител на познатите днес, в които също се слага приготвена храна и по естествен начин тя бива затворена вътре.
Чашите от мед имат гравирани животински елементи – птици и риби, но също така и дървото на живота. Съдовете с такава украса не са мюсюлмански, но и в тях се усеща източното влияние. Дръжката на една от чашите е във формата на змия. Чашите са много характерен подарък, тъй като са трайни и практични.
ЕМО ЕТЪР
Върху някои от медните съдове майсторите поставят имената си. Стефан Трендафилов прави гюм през 1889 година. Гюмовете се ползват активно до 50-те години на ХХ век, тъй като са практични. С тях може да се носи вода при полска работа, те държат течността хладна по-дълго време от керамичните и са по-здрави.
Матората е гръцки меден съд, който се използва за поставяне на зехтин и шарлан. Прилича на бъклица, но не е. Разликата е в отвор, който е по-широк и във формата – по-голяма. Няколко матори могат да бъдат видени в изложбата, представена в ЕМО „Етър“.
Матора
Съдовете, изработвани от майсторите се използват от цялото население, независимо от религията. Подходът, който е приет е да се замени мюсюлманския полумесец в украсата с нещо, приемливо за християните. Саханът-капаклия е точно такъв съд. В него се слага храна, покривана с капак. Дръжката на капака може да е полумесец, но може и да не е. Кръст не се слага, за да не е прекалено агресивно за онзи период.
Върху друга синия, поставена наблизо, се виждат Звездата на Давид и слънцето. Влиянието е източно, като украсата е архитектурна – джамии, на които е махнат полумесеца. Звездата на Давид не е характерна само за еврейската общност. Учените я приемат като източен символ за центъра на Вселената.
Обработката на мед е много древен занаят. Източното влияние е донесено по нашите земи от османските турци, които от своя страна наследяват част от културата на персите.
В изложбата е представено и съвременното бакърджийство. В по-ново време започва внос на машинно пресовани медни листове от Западна Европа, което е преломен момент в занаята. Докато преди са необходими няколко чирака, които да изтънят с чукове медта, за да може да се направи съд от нея, то от този момент металът е машинно обработен, по-тънък и лесен за изработка.
