На 18 януари църквата почита свети Атанасий – един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата през ІV век и първи разпространител на монашество в Европа. Той е възвеличен като „Велики”. Почитан е като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.
В Габровско е разпространено поверие, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката. Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда". Завършва дългият празничен цикъл, изпълнен с годежи и сватби. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите.
Освен предвестник на пролетта, свети Атанас е покровител на ковачи, железари, ножари, налбанти и патрон на най-големя и уважаван някога еснаф в Габрово – ковашкия. През Възраждането селището е важен металообработващ център и според пътеписци напомня „столицата на бог Вулкан”.
Музей „Етър” съхранява и популяризира българските занаяти, включително тези, покровителствани от свети Атанас, опазва и демонстрира технологии и инструментариум от Възраждането до 40-те г. на ХХ в.
В българския традиционен календар през януари се празнува свети Атанас, ден от който, според поверието, „времето вече тръгва към лято”. Светецът съблича дебелия си кожух, слага бяла копринена риза, яхва кон и отива в Балкана, за да прогони зимата.
В народна митология свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Той е повелител и на дивите зверове, той е „вълчи”, „мечи” пастир, господар на змиите.
В житийната литература светецът е описан като победител чрез словото си. В народната памет е представян като мекушав и кротък старец, който стига до познание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, друг път като митичен ездач закрилник или като сприхав пастир. Двойствена и сложна е митологичната символика на този християнски светец, такива са и представите и вярванията на българина за него, обредните ритуали и символи, които изпълват празника му.
В Габровско е разпространено поверие, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката. Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда". Завършва дългият празничен цикъл, изпълнен с годежи и сватби. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите.
Освен предвестник на пролетта, свети Атанас е покровител на ковачи, железари, ножари, налбанти и патрон на най-големя и уважаван някога еснаф в Габрово – ковашкия. През Възраждането селището е важен металообработващ център и според пътеписци напомня „столицата на бог Вулкан”.
Музей „Етър” съхранява и популяризира българските занаяти, включително тези, покровителствани от свети Атанас, опазва и демонстрира технологии и инструментариум от Възраждането до 40-те г. на ХХ в.
В българския традиционен календар през януари се празнува свети Атанас, ден от който, според поверието, „времето вече тръгва към лято”. Светецът съблича дебелия си кожух, слага бяла копринена риза, яхва кон и отива в Балкана, за да прогони зимата.
В народна митология свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Той е повелител и на дивите зверове, той е „вълчи”, „мечи” пастир, господар на змиите.
В житийната литература светецът е описан като победител чрез словото си. В народната памет е представян като мекушав и кротък старец, който стига до познание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, друг път като митичен ездач закрилник или като сприхав пастир. Двойствена и сложна е митологичната символика на този християнски светец, такива са и представите и вярванията на българина за него, обредните ритуали и символи, които изпълват празника му.
