В Регионален исторически музей-Габрово постъпи поредното дарение, разкриващо моменти от историята на габровската фамилия Топузакови. Дарителят Стефан Топузаков предостави 55 снимки и документи, които са добра основа за краеведски проучвания на личната история и обществения принос на един габровски род.
Свидетелства за кръщение и венчаване, за завършено образование, продавателни актове, учебници за военно обучение на фицерски кадри, уволнителен билет, военно-отчетна книжка, снимки от укрепителната линията „Метаксас", сведения за личния състав, вещова ведомост на охранителния взвод от 4-та строителна рота на 24-та трудова дружина - това е част от дарението, основно свързано с военната служба на бащата Никола Топузаков.
Интересна е историята за фамилното име Топузаков. Дядото на дарителя, чието име той носи - Стефан Станев, по-късно Топузаков, е роден около 1872-1873 г., умира ок. 1910 - 1911 г. Във връзка с прехвърлянето на имоти на негово име, той решава да смени фамилното си име. Но тъй като в Габрово вече има фамилия Топузанови, заменя буквата „н" с „к" и така се получава ново фамилно име Топузаков.
Прадядото на дарителя - Станьо от колиби Илевци, е убит вероятно около събитията по време Априлското въстание. По разказа на дарителя, това се случва по жътва. Четирима жътвари, сред които и Станьо Станев, сядат за обяд в една колиба като виждат от далеч, че се задават турци. Първоначалното решение е да бягат. Но единият от тях, който знае турски, предлага да изчакат потерята. Хващат ги и ги карат да си изкопаят гробове, след което ги застрелват. След като не се прибират, семействата им тръгват да ги търсят, откриват и прибират телата на своите близки. Станьо Станев е погребан в двора на своята къща.
От тогава неговата жена Иванка решава, вместо траурната черна забрадка, да носи турски фес. Прави го в памет на своя мъж и за това, че е убит от турците.
Станьо има четирима синове и една дъщеря - Христо, Станчо, Илия, Стефан и Цана. Интересен факт е че Илия Станев е прадядо на известния футболист Елин Топузаков.
Бащата на дарителя - Стефанов Топузаков, е роден на 13.07.1906 г. в кв. Йовчевци, умира през 1967 г. Завършва 3 клас на Габровската мъжка народна прогимназия през учебната 1919-1920 г., след това Школата за запасни подофицери в Княжево през февруари 1929 г.
Извикан е на действителна военна служба от Ловешкото бюро за събиране на доброволци като годен за строева служба и зачислен в Стрелкови полк от март 1928 г. до октомври 1929 г. като командир на тежкокартечен отряд.
В периода юли-август 1938 г. и януари-февруари 1941 г. отново е в Стрелкови полк.
Подписаният Ньойски мирен договор (1919 г.) поставя родината ни в положение на страна с изключително тежки икономически задължения. Особено тежка е клаузата за премахване на наборната система. По този начин, наред с грижите по възстановяване и укрепване икономиката на страната, пред правителството на Александър Стамболийски възниква и проблемът за намиране на прикрита форма за съхранение на армията. Именно така се създават Строителни войски.
От януари 1942 г. до ноември същата година Никола Топузаков е мобилизиран като командир на отдел във военна част на 24-та Трудова дружина - военновременно формирование на щатните дружини, мобилизирани само за работния сезон.
24-та трудова дружина е мобилизирана по линията „Метаксас", която е верига от укрепления построени по продължение на гръцко-българската граница и замислени като защита на Гърция в случай на българско нападение по време на Втората световна война.
Наречена е на Йоанис Метаксас, тогава диктатор на Гърция. Съдържа главно тунели, които водят до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Конструкциите са толкова здрави, че са оцелели до ден днешен, някои дори се използват още, а други са отворени за туристи.
От март до ноември 1943 г. Никола Топузаков е мобилизиран като помощник-командир на взвод. След уволнението си има малка обущарска работилница. В уволнителния му билет е дописана информация ръкописно, че през 1948 г. е осъден на 4 години условно поради незаконно забогатяване. В този период това е било често срещана практика.
Работи в „Промишлена електроника" като стругар, а след това в Пътно управление, където е ангажиран с ремонтната поддръжка.
