Една от емблемите на габровската образователна система - Стефана Брънекова, е кандидат за общински съветник от листата на ПП АБВ.
Защо приехте да се кандидатирате за Общински съветник от АБВ?
Има особена символика за мене - с Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро... нашите първоучители са поставили началото на полета ни като нация към възход. Определили са съдбата на много поколения българи преди нас, за да се гордеем с националната си идентичност и днес, независимо че живеем в свят на глобализация. Ето защо учителката Стефана Брънекова убедено застана под знамето АБВ с убедеността, че: Алтернативата на всяко едно явление в обществото ни е необходима и полезна крачка напред в неговото развитието и усъвършенстване, Българското самосъзнание на народа ни не е изтъркана от досегашната злоупотреба с нея дума, а Възраждането на ценностната ни система, която ни е съхранила като нация в много по-трудни времена, ще ни обедини днес повече от всякога, независимо от различната политическа палитра.
В далечната 1982 година, като редактор в тогавашния Център за фотопропаганда в Габрово, имах изключителния шанс да се запозная лично с Атанас Москов, за когото подготвяхме специално фотоиздание. Порази ме силата на духа на този убеден човеколюбец и алтруист. Още тогава бях “вербувана” за социалдемократическата идея, а когато до нея се докоснах чрез личния пример на този изключителен българин, се убедих, че като него всеки от нас може да вярва в своя идеал, макар и в по-далечно бъдеще. Убедена съм, че това именно бъдеще може да се реализира днес и ПП АБВ се оказа най-близка до моите лични разбирания и убеждения, независимо от различните определения за “ляво или центристко пространство”, което й приписват опонентите.
За жалост, днес хората станаха аполитични, в повечето случаи поради свои основателни причини, а аз искам това състояние на апатия и безверие да се промени, обезверените да повярват, че “Алтернатива има!” и тя е възможна с общите ни усилия да участваме в промяната, за която всички говорят, но малцина са готови да бъдат част от нея. Аз избрах да бъда част от тази Промяна, а не част от многото Бездейни и Безидейни “мърморковци” в държавата ни.
По кои конкретни въпроси се ангажирате да работите като общински съветник?
Ако младите хора в листата на партията ни заявяват, че в Габрово искат да сбъднат мечтите си, аз ще ги подкрепя с личната си кауза, че ще дам своя принос за подобряване качеството на живот в града ни. Живея вече 34 години в Габрово и имам база за сравнение за града преди и...сега. Преди - град със силно развита индустрия и няма да е клише да припомня прословутото сравнение “българският Манчестър”, с население близо три пъти повече от днес, с богат спортен и културен живот, с духовност, която днес е само далечно “ехо”от миналото. Работата ми дава възможност ежедневно да се сблъсквам с проблемите, пред които е изправено всяко съвременно семейство, защото децата, които уча, са “клинична” картина на семействата, в които се отглеждат и възпитават. И тях не ги подмина наложеният по понятни причини нов модел на семейство- дядо, баба и внуче, защото родителите им са пръснати по света, за да се борят за “оцеляването”. И за да бъда конкретна и убедителна, ще споделя изумлението си, че и малките ни деца имат вече усещането, че нещо не е наред в заобикалящия ги свят. Деветгодишната дъщеря на моя близка приятелка се връща от рожден ден на съученичка и споделя възторжена пред нас емоциите около празника с думите:” Мамо, Ева живее с “пълното” си семейство- дядовците и бабите й бяха на гости, а майка й и баща й ни забавляваха с много интересни игри!”. При тези думи на малката Вера мълчаливо се спогледахме с приятелката ми, защото съпругът й от 7 години е в чужбина, където работи като високо оценен и заплатен специалист, подсигурявайки издръжката на своето семейството и на старите си и болни родители...Тъжна родна картина, която се наблюдава не само в Габрово. И ако някой пак ме попита защо приех да се кандидатирам за общински съветник, категорично ще отговоря:”Щом живея тук, щом децата ми все още са в България, искам не само свободата да имам думата, но и да се боря за нейната правота и осъществяването й!”.
Градът ни е като всеки български град, привидно добър за живеене, но...младите хора не остават в него- търсят реализация навън, защото тук нищо не се случва, няма икономика, която да им гарантира необходимата работа. И ако моята социална ангажираност помогне да се промени това положение, ще се чувствам полезна и удовлетворена.
Крайно време е образованието в града ни да се обвърже с икономиката, с бизнеса- работодателите да бъдат данъчно облекчени, ако подсигурят издръжка или стипендия на ученици и студенти- гаранция, че те ще имат работа след завършване на обучението си.
През последните години демографският проблем особено чувствително се усети в българското училище - намаля броят на паралелките, защото няма деца. В България вече проблем не е третото дете, а второто и смятам, че местната политика би трябвало да се насочи към многодетните семейства, по-конкретно към такива, които отглеждат и възпитават децата си в семейна среда, а не ги изпращат в институции. Да се увеличи общинският жилищен фонд, нов и съвременен, който да се предоставя на млади многодетни родители- израз на местната управленска загриженост за тях.
Най-недалновидното и с много сериозни последици към днешния ден бе закриването с лека ръка преди години на Центъра за работа с децата в града ни. Той бе мястото, където наистина се откриваха и поощряваха, израстваха талантливите деца на Габрово. Децата не се раждат лоши, но днес улицата измести семейството и училището, защото държавата или общините по места абдикираха от грижата за семействата и децата и потънахме само в едни печални статистики, отчитайки противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По същите причини помръкна и спортната слава на града ни. Една-две спортни или художествено-самодейни “лястовички” няма да върнат достойнството и самочувствието ни на град с традиции и успехи, които сме имали в миналото.
Убедена съм, че габровци биха приели с разбиране и търпение дупките по пътищата, липсата на питейна вода в някои крайни квартали, неудобствата с транспорта и други битови проблеми, ако се убедят, че нещо се прави, че градът ни се оживява, че младите хора се връщат или задържат в него, ако се съживи и заработи на по-високи обороти промишлеността ни. Тогава и позамогналите се наши съвременни“първенци” ще разтворят кесиите, за да помогнат на общинските дела като емблематичния габровец-божанкалията дядо Миньо Попа. Известен с прословутата си пестеливост, той окуражил местните родолюбци, отишли да му искат пари за издигане сградата на днешното читалище “Априлов-Палаузов”, с думите:” Обиколете първо фабрикантите и банкерите в града и после елате при мене. Колкото съберете от тях, аз двойно ще дам...” Скъперник, пестеливец или родолюбец- дядо Миньови работи ще кажем ние днес, но с преклонение!
По повдигнатите от мене въпроси сигурно ще имам опоненти- и те със съответните аргументи. Но когато един проблем се огледа от много страни и е налице желание да бъде решен, ако спрем да се дефинираме по цвят, а единствено и само по Коефициента си на полезна дейност като местни парламентаристи, все още има надежда за града ни, който вече отбеляза достолепните 155 години. Дано не прозвучи наивно, но вярвам, че един “пъстър” местен парламент ще бъде много по-работещ и ефективен, отколкото да продължим със досегашното статукво- многобройно представената политическа сила да има решаващ глас.
Защо да гласуваме с № 9? Защо за Светлозар Тодоров?
Защо за Светлозар Тодоров? Моите думи биха били пристрастни, защото съм част от екипа му, затова ще си позволя да отговоря с думите на лидера на нашата партия г-н Георги Първанов. На 7 октомври той лично дойде да го подкрепи като кандидат за кмет, а нас като кандидати за общински съветници при откриването на кампанията ни в Габрово:
“Аз твърдя, че с АБВ за кметове на общини и общински съветници идва една нова вълна в българската политика- млади, можещи, образовани, почтени и родолюбци. Ето това е бъдещето на българската политика. Светлозар Тодоров не само много е учил и научил, но има и богат практически опит. Той е завършен управленец”.
Ще допълня думите на президента Първанов, че Светлозар Тодоров е различен политик- такъв го познаваме от годините, когато беше и Областен управител. Работеше за габровци и решаваше с тях реални проблеми- без излишен шум и показност, на които се нагледахме и наслушахме през последните години, та чак ни дотягат понякога. Работи организирано, интелигентно и спокойно. Ако габровци искат такъв управленец, изборът е бюлетина № 9!
На каква подкрепа разчитате по време на изборите?
Да бъда на всяка цена общински съветник не ми е идея фикс и чувствително се различавам и дистанцирам от кандидати за общински съветници, които вложиха доста средства за лични рекламни материали, защото се вторачиха повече в преференциалния модел на гласуване, надявайки се, че той ще проработи конкретно за тях. Смятам, че самоцелното “Да съм общински съветник” не е достатъчно- важно е колко ще бъдеш полезен и “продуктивен” като такъв. Аз имам моята професия, която обичам и която ме удовлетворява- убедена съм, че все още съм добрият шанс за подрастващите като професионален и личен пример. Ако хората, които ме познават около работата ми като педагог, или от активната ми и ползотворна социална дейност в града, преценят, че съм подходящият човек, който да ги представлява и да работи за тях в местния парламент, нека дадат гласа си и за моя преференциален номер. Съзнателно не го казвам, защото вярвам, че тези хора ще се вгледат внимателно в листата на АБВ и ще открият под какъв преференциален номер съм там, а това ще е знак, че има не само четящи, но и трезво мислещи и преценяващи хора в нашия град. Реших, че е проява на нескромност да се саморекламирам и предварително да обещавам- по човешки ще кажа само, че на обичта отговарям с обич, а на вярата- с вяра! Ето защо отново ще напомня на габровските избиратели, че “Алтернатива има” и тя е бюлетина № 9, а ако посочат преференциално и мене, ще съм горда, че ще бъда част от екипа на човек, който говори и обещава само това, което може да изпълни в духа на народната мъдрост:”Казана дума-хвърлен камък”, а не да ни запомнят с хвърлени на вятъра обещания.
Вашето лично послание?
Местните избори са за проблемите на една община - ГЛАСУВАЙТЕ, за да имате право след това да коментирате, да недоволствате или да изисквате.. По време на избори “ходенето за гъби” НЕ Е ПОЗИЦИЯ, НЕ Е ПОВЕДЕНИЕ, ПРИСЪЩО НА ЧОВЕК С ГРАЖДАНСКО САМОСЪЗНАНИЕ.
Като човек, който и на моята възраст все още се учи от по-мъдрите и доказани люде, ще споделя житейското си верую, което следвам неотклонно от много години назад/ правилния път ми посочи неповторимият Джон Уесли/:
“Правете всичкото добро, на което сте способни, с всички средства, които имате, по всички начини, които знаете, на всички места, където можете, по всяко време, когато можете, на всеки човек, на когото можете,...докато можете!”
УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, ГАБРОВЦИ, УВЕРЯВАМ ВИ - АЗ ВСЕ ОЩЕ ГО МОГА!
