Историята на Диляна Влаева, разказана в групата „Похвалите и абсурдите на Габрово” във Фейсбук показва, че промяна в манталитета на таксиметровите шофьори в Габрово няма.
От доста време потребители се оплакват, че им е отказано обслужване, тъй като разстоянието, на което искат да се придвижат се струва много кратко и нерентабилно за водачите на таксиметрови коли.
Защо подписването на договор за три автобуса е важна за Габрово тема?
Случаят с Диляна Влаева се разиграва в последните дни на миналата година. Ето какво споделя тя: „Вчера, в 02:00 часа през нощта, звъня на 066 800 126 за едно такси от Палаузово до Шивара. Отказват ми, звъня пак след 15 минути, чак ми затвори телефона с агресия: „за Вас такси няма".
Звъня пак, този път казах до центъра, такси веднага идвало. Идва таксито и със сядането казах оставете ме на Шивара. Шофьорът – над 70 години, без колан. Водим разговор, че това е дискриминация и всеки има право да използва такситата, ако си плати.
Шофьорът побеснява, спира таксито в тъмното преди тунела, отваря врата и казва: „слизайте, Вас няма да ви карам”. Аз отказах да сляза в тъмното, обезлюдено място и му казах: „върнете ме в цивилизацията”!
Искам да си представите какво си мисли младо момиче в безлюдно, тъмно място с възрастен, ядосан мъж!
Шофьорът направи обратен завой и ме върна на точката, от която ме взе. Обаче преди да спре ме пита: „има ли къде да спите? Важно ли Ви е да се приберете?”.
„Еми да, по принцип всеки си има къща и иска да си прибере, аз като исках да спя при моята приятелка нямаше да повикам такси."
Прави обратен завой. Мърмори, че било негов компромис и никога повече нямал да го направи, и сме отново на път към Шивара. Говорим си как такси не би дошло за болен човек в нужда защото е твърде близко и не си заслужава – за таксито. Разкри, че ако кажеш, че било спешно щели да дойдат! Дали?
Шофьорът ми обяснява как съм излъгала за крайната си точка и не било честно. Ама аз навъртях 40 минути телефон и знаех, че този неприятен разговор ще се случи, но исках да се прибера.
Обясних му, че ще платя повече, да ме закара – пак не е доволен. Казва, че до центъра би било с 1 км по-далече. Аз казах: „добре, не ви ли е срам за 1 лев да се правите толкова много...", поне до сега аз винаги съм им давала 1 лев бакшиш. Колко по алчен може да си?
След всичкото това въртене и каране сметката стана 4 лева, давам 10 и директно си взе 5 лева. На излизане му казах „ето изкарахте даже повече от колкото бихте ме закарали до центъра!”
Всеки има право на транспорт, ако си плаща! Тази таксиметрова компания само на определени квартали ли работи? Ако е така, поне да бъде общоизвестно, няма обществен нощен транспорт, аз как да се предвижда? Пеша в неосветени улици, да карам в нетрезво състояние или може би всеки път да нощуваме при приятели, въпреки че живеем в съседни квартали?"
Това не е единствен случай, разбира се. Много габровци могат да споделят своите. В срядата на декември категорично бе отказан превоз от центъра на Габрово – от района на Регионалния исторически музей, до края на ул. „Ангел Кънчев”.
Разстоянието било малко и шофьорите не били съгласни, обясни жената, поставена да отговаря на телефонния номер. След дълги обяснения тя реши, че няма защо да си губи времето и затвори телефонната слушалка. Е, поне по този маршрут няма тунели и тъмни улици, нали?
Текстът на Диляна Влаева е публикуван с минимална редакторска намеса.
От доста време потребители се оплакват, че им е отказано обслужване, тъй като разстоянието, на което искат да се придвижат се струва много кратко и нерентабилно за водачите на таксиметрови коли.
Защо подписването на договор за три автобуса е важна за Габрово тема?
Случаят с Диляна Влаева се разиграва в последните дни на миналата година. Ето какво споделя тя: „Вчера, в 02:00 часа през нощта, звъня на 066 800 126 за едно такси от Палаузово до Шивара. Отказват ми, звъня пак след 15 минути, чак ми затвори телефона с агресия: „за Вас такси няма".
Звъня пак, този път казах до центъра, такси веднага идвало. Идва таксито и със сядането казах оставете ме на Шивара. Шофьорът – над 70 години, без колан. Водим разговор, че това е дискриминация и всеки има право да използва такситата, ако си плати.
Шофьорът побеснява, спира таксито в тъмното преди тунела, отваря врата и казва: „слизайте, Вас няма да ви карам”. Аз отказах да сляза в тъмното, обезлюдено място и му казах: „върнете ме в цивилизацията”!
Искам да си представите какво си мисли младо момиче в безлюдно, тъмно място с възрастен, ядосан мъж!
Шофьорът направи обратен завой и ме върна на точката, от която ме взе. Обаче преди да спре ме пита: „има ли къде да спите? Важно ли Ви е да се приберете?”.
„Еми да, по принцип всеки си има къща и иска да си прибере, аз като исках да спя при моята приятелка нямаше да повикам такси."
Прави обратен завой. Мърмори, че било негов компромис и никога повече нямал да го направи, и сме отново на път към Шивара. Говорим си как такси не би дошло за болен човек в нужда защото е твърде близко и не си заслужава – за таксито. Разкри, че ако кажеш, че било спешно щели да дойдат! Дали?
Шофьорът ми обяснява как съм излъгала за крайната си точка и не било честно. Ама аз навъртях 40 минути телефон и знаех, че този неприятен разговор ще се случи, но исках да се прибера.
Обясних му, че ще платя повече, да ме закара – пак не е доволен. Казва, че до центъра би било с 1 км по-далече. Аз казах: „добре, не ви ли е срам за 1 лев да се правите толкова много...", поне до сега аз винаги съм им давала 1 лев бакшиш. Колко по алчен може да си?
След всичкото това въртене и каране сметката стана 4 лева, давам 10 и директно си взе 5 лева. На излизане му казах „ето изкарахте даже повече от колкото бихте ме закарали до центъра!”
Всеки има право на транспорт, ако си плаща! Тази таксиметрова компания само на определени квартали ли работи? Ако е така, поне да бъде общоизвестно, няма обществен нощен транспорт, аз как да се предвижда? Пеша в неосветени улици, да карам в нетрезво състояние или може би всеки път да нощуваме при приятели, въпреки че живеем в съседни квартали?"
Ивелина Колева сигнализира институциите за отказ да ползва услугата на габровските таксита
Това не е единствен случай, разбира се. Много габровци могат да споделят своите. В срядата на декември категорично бе отказан превоз от центъра на Габрово – от района на Регионалния исторически музей, до края на ул. „Ангел Кънчев”.
Разстоянието било малко и шофьорите не били съгласни, обясни жената, поставена да отговаря на телефонния номер. След дълги обяснения тя реши, че няма защо да си губи времето и затвори телефонната слушалка. Е, поне по този маршрут няма тунели и тъмни улици, нали?
Текстът на Диляна Влаева е публикуван с минимална редакторска намеса.
