Преображение Господне чества днес православната църква. Празникът се отбелязва от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
На Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като на празника се позволява риба. Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеник.
Според народната традиция до този ден не се яде грозде, защото още "не е кръстено". Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги опява и прекадява заедно с други плодове - дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини.
Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Иисус Христос, но превратно тълкували техния смисъл. Те мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Иисус е очакваният Месия.
За да убеди учениците си, Христос отвел трима от тях - Петър, Яков и Йоан, на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него "ново царство". Лицето Му засияло, дрехите Му ставали бели като сняг, до него се появили двама мъже – старозаветните пророци Мойсей и Илия, и беседвали с него. Светъл облак осенил всички и се чул глас: "Този е моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!"
