Протеиновите култури трябва да намерят своето място в европейското земеделие, защото зависимостта от вноса им не е полезна от гледна точка на изхранването и безопасността на храните. Това заяви евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков на пленарната сесия в Стасбург по време на обсъждане на доклад относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури – поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор.
„С притеснение слушам българските производители, че вносната продукция всъщност е генетично модифицирана и макар да полагат всички грижи за правилно отглеждане, то рискът от замърсяване от ГМО фуражите всъщност е сериозен“, заяви Неков.
60% от българите категорично подкрепят въвеждане на термина за качество „планински продукт“
„Моята страна България има отлични възможности за производство на протеиновите култури. Фъстъците, като такава култура, произвеждани в региона на Садово, имат отлични качества и за разлика от вносните, садовските фъстъци не образуват афлатоксини. Това трябва да бъде поощрявано. Европейското производство създава и поддържа не само поминък, но и качествена и безопасна храна и това трябва да се знае и защитава“, допълни още евродепутатът.
Момчил Неков: Отглеждането на билки би насърчавало развитието на селските райони
„В новата Обща селскостопанска политика всички протеинови култури трябва да бъдат подкрепени с конкретни мерки и стабилен ресурс, но трябва да се предвиди и механизъм за това тези култури да остават и да се използват в сектор „Земеделие“ в Европейския съюз, а не да се изнасят в трети страни без добавената стойност от европейската субсидия“, каза Момчил Неков.
Протеинови култури са: соята, като най-широко разпространена, следват: фасул; леща; нахут; грах; фъстъци; бакла; люцерна; еспарзета; фий; детелина; вигна; бурчак; лупина, и др.
От екипа на евродепутата се позовават на данни от Агростатистика. Информация сочи, че площите у нас с фуражен грах и леща се увеличават. Площите с фуражен грах от 10 хил. дка през 2014 г. са станали 309 116 дка през 2017 г. При незначително производство на леща преди години, през 2017 г. площите са стигнали 40 603 дка. Увеличават се и производителите на протеинови култури от 11 хил. през 2015 г. на 15 хил. през 2016 г. Площите с фастъци обаче намаляват от 6 хил. дка през 2013 г., на 2 390 дка. през 2015 г.
„С притеснение слушам българските производители, че вносната продукция всъщност е генетично модифицирана и макар да полагат всички грижи за правилно отглеждане, то рискът от замърсяване от ГМО фуражите всъщност е сериозен“, заяви Неков.
60% от българите категорично подкрепят въвеждане на термина за качество „планински продукт“
„Моята страна България има отлични възможности за производство на протеиновите култури. Фъстъците, като такава култура, произвеждани в региона на Садово, имат отлични качества и за разлика от вносните, садовските фъстъци не образуват афлатоксини. Това трябва да бъде поощрявано. Европейското производство създава и поддържа не само поминък, но и качествена и безопасна храна и това трябва да се знае и защитава“, допълни още евродепутатът.
Момчил Неков: Отглеждането на билки би насърчавало развитието на селските райони
„В новата Обща селскостопанска политика всички протеинови култури трябва да бъдат подкрепени с конкретни мерки и стабилен ресурс, но трябва да се предвиди и механизъм за това тези култури да остават и да се използват в сектор „Земеделие“ в Европейския съюз, а не да се изнасят в трети страни без добавената стойност от европейската субсидия“, каза Момчил Неков.
Протеинови култури са: соята, като най-широко разпространена, следват: фасул; леща; нахут; грах; фъстъци; бакла; люцерна; еспарзета; фий; детелина; вигна; бурчак; лупина, и др.
От екипа на евродепутата се позовават на данни от Агростатистика. Информация сочи, че площите у нас с фуражен грах и леща се увеличават. Площите с фуражен грах от 10 хил. дка през 2014 г. са станали 309 116 дка през 2017 г. При незначително производство на леща преди години, през 2017 г. площите са стигнали 40 603 дка. Увеличават се и производителите на протеинови култури от 11 хил. през 2015 г. на 15 хил. през 2016 г. Площите с фастъци обаче намаляват от 6 хил. дка през 2013 г., на 2 390 дка. през 2015 г.
